1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Самотният цар

26 октомври 2007

Стоян Гяуров представя една монография, разкриваща “красивия, коварен свят” на Владимир Набоков:

https://p.dw.com/p/Bwnd
Портрет с цветеСнимка: picture-alliance/maxppp

Към края на живота си Владимир Набоков попълва един въпросник, в който отговаря на всевъзможни, сериозни и полусериозни въпроси. Литературният критик Михаил Маар, ползващ се с името на най-добрия германски познавач на големия писател, подхвърля, че би трябвало да се изстискат няколко капки лимонов сок върху празните места в саморъчно попълнения от Набоков лист, за да се види дали не е написал  нещо със симпатично мастило.  В новата си книга Solus Rex[1] Маар прилага този подход към цялостното творчество на Набоков, със забележителни резултати за вникването в интровертната вселена на руско-американския писател.

 

Кабалисти и детективи

 

Никой автор не ни разкрива всичко за своите герои и мотиви, а често и за себе си. Играта на криеница е част от удоволствието, но при Набоков тя е на много високо ниво: намек за шекспировия King Lear ли е това, че Хумберт Хумберт взима Лолита в своите “marble arms”[2]? Как да си обясним, че проф. Пнин се нанася на Todd[3] Road №999? Дали на едно място в спомените си Набоков не е закодирал ключова информация за хомосексуалния си чичо?

 

“Набоков принуждава интерпретаторите си да станат кабалисти.“ Маар е станал не само кабалист, но и детектив; още по-невероятно от огромната работа, която е извършил, е как сам не се изгубва из многобройните фалшиви следи и капани, заложени от Набоков, и как изобщо не изпуска нишката на издирването си. Живот и творчество при Набоков се преливат едно в друго както при онзи китайски художник, който един ден просто изчезнал в картината си. Затова, за да разчете посланията, заключени в думите му, Маар навлиза без фалшив свян в биографията на Набоков, моралист и хомофоб, който май е предпочитал пеперудите пред хората, а отстъпки от женомразството си е правил само за героините си – един несимпатичен тип, ако разбира се не сме по крива диря.  

 

Подробности от биографията

 

Добивът от литературното разследване на Маар е извънредно подробен и богат. Централно значение в биографичен план той придава на три травматични събития в живота на Набоков, които изникват в произведенията му под различен камуфлаж: убийството на баща му в Берлин след напускането на Русия, една кратка, но бурна извънбрачна история и мъчителната смърт на хомосексуалния му брат в нацистки лагер. Рожденият ден на бащата на Набоков е датата, на която героят в “Блед огън” става жертва на атентат, докато омъженият Себастиан Найт (“Истинският живот на Себастиан Найт”) изживява една луда любов, но накрая се завръща към жена си. Набоков не е обичал много по-малкия си брат Сергей и е имал големи угризения, когато научава за неговия героизъм и садистичната му смърт; според Маар пренебрегнатата Люсет, сестрата на Ада от едноименния последен роман на Набоков, носи много от чертите на Сергей.

 

Истинската история на Лолита

 

“Мадам Бовари, това съм аз”, бил казал Флобер; “Лолита, това е той”, би могъл да каже Маар. Защото “Лолита” заема особено място в творчеството на Набоков, и защото, като го прави известен и богат, променя живота му. Маар пише, че “Лолита” не е порнографски роман, но е книга, набъбнала от сексуална лъстивост, “облечена от Накобов в думи, които са далеч над възможностите на съвременните му автори, навикани като неприлични, включително Д. Х. Лорънс или Хенри Милър”. Прави ли са онези, които идентифицират описаното в романа с описващия го? Маар не дава директен отговор на този въпрос, но споменава, че мотивът за нимфетката и за поразения от нимфолепсия се среща в работите на писателя както преди, така и след “Лолита”. Той заключава, че “истинската история на ‘Лолита’ е историята на едно десетилетно предпазливо придвижване на Набоков към вътрешното му аз”. Нещо от този аз се съдържа както в Лолита, така и в Хумберт, в красавицата и в звяра – “може би тъкмо тук се крие тайната на романа”.

 

1 Шахматен термин; фрагмент от Набоков.

2 “мраморни ръце” (англ.).

3 Tod – смърт (немски).