Саркози в подножието на върха

Саркози бе единственият кандидат и той бе избран по електронен път от членовете на управляващата партия Съюз за народно движение с над 98 процента от гласовете. Незабавно след триумфалната си номинация той взе думата пред събралите се в едно огромно изложбено хале десетки хиляди хора.

Саркози се обърна изрично към всички французи, уверявайки, че иска да бъде представител на всички мъже и жени, без значение дали принадлежат към десницата или левицата, с цел възраждането на Франция. Той използва един-единствен път някогашната си вълшебна думичка “скъсване” – с досегашната политическа практика. Подчертавайки, че политическият живот го е променил и него, той явно се стремеше да внесе успокоение сред избирателите.

Преди Саркози на масовия митинг говориха плеяда от видни партийни личности, които атакуваха остро президентската кандидатка на социалистите Роял, чието име Саркози изобщо не спомена. Министърката на отбраната Алио-Мари също застана сега на страната на Саркози; преди две дни тя окончателно се отказа от намерението си сама да се кандидатира за президент.

В усилията си за колкото се може по-голям улов на гласове, при същевременно отчитане на догмата за национална независимост, към която се придържат не само закоравелите голисти, “атлантикът” Саркози се опита да се нагоди към преобладаващите във Франция настроения към Америка. Цялата истина трябвало да бъде казана най-свободно на американците и освен да им се каже “не”, когато се опитват да американизират света. Той изрично изказа уважението си към президента Ширак за съпротивата му срещу иракската война, която била една голяма грешка. Също и задължително заявената привързаност към ЕС, като мултипликатор на френското величие, се движеше в традиционните релси. Същевременно Саркози пледира за “миниконституция”, последвана от парламентарна ратификация, вместо отхвърления вече от французите конституционен договор на ЕС. Под бурните аплодисменти на присъстващите той отново отхвърли категорично приема на Турция в ЕС, обявявайки се вместо това за тясно средиземноморско и евроафриканско сътурдничество.

До последния момент министър-председателят Дьо Вилпен се колебаеше дали да присъства на спектакъла по номинирането на своя съперник. В последна сметка той се появи на конгреса за половин час, но не остана за речта на Саркози, както преди това и не гласува за него. Впрочем повечето присъстващи пропуснаха странния гастрол на своя правителствен ръководител.