САЩ: капитулацията на Тръмп

Когато преди 4 години американците избраха Тръмп за президент, това изглеждаше като най-големия резил за най-старата демокрация на света. И същевременно – като най-голямата заплаха за нея. Всъщност обаче се оказва, че има една още по-голяма заплаха: нежеланието, с което Тръмп напуска поста си. Оттеглящият се президент от три седмици разиграва една недостойна пиеса, която се изчерпва далеч не само с някакъв детински инат. Тази инсценировка е внимателно замислена и планирана. Още месеци преди изборите Тръмп започна да говори, че ако изгуби изборите, това ще бъде единствено чрез измама. И всичките му действия след 3 ноември следват тази матрица.

Истинската му цел е друга

Неговите хора вече от няколко дни на ухо признават, че Тръмп отлично знае какво ще се случи на 20 януари. Защо тогава президентът толкова дълго се съпротивляваше срещу неизбежното? Ами просто защото добре си е направил сметката. Неговият екип всекидневно разпраща милиони мейли с молба за дарения, за да се покрият разноските по съдебното оспорване на изборните резултати. Всъщност обаче Тръмп оттегли почти всичките си жалби. И голяма част от парите се отправят по други канали: Тръмп си плаща предизборната кампания и изгражда нов комитет – платформа, която ще му осигури контрола над Републиканската партия в бъдеще. Който си направи труда да прочете дребния шрифт в електронните писма, бързо ще го разбере.

Не е тайна, включително и за президента, че мнозина републиканци се радваха до възбог, когато той се оттегли във Флорида, за да се заема с бизнеса си. И то не само онези републиканци, които вече признаха победата на Джо Байдън, но и другите, които все още си траят. Всички все още се нуждаят от Тръмп. Та нали в началото на януари Джорджия ще гласува за двама сенатори, от които зависи мнозинството в Сената. А никой друг не упражнява такова мобилизиращо влияние, както Тръмп. Той току-що го доказа на изборите – независимо от поражението си. Ако републиканците сега го изоставят, той може да си отмъсти тъкмо в Джорджия. И би се сдобил с перфектното оправдание: тръгва си не защото е изгубил изборите, а защото са го предали собствените му хора. Онези, които гледали с четири очи да се завърнат към старата политика. Но той, Тръмп, нямало да допусне това и щял да се бори. В името на народа. Срещу истаблишмънта.

На Тръмп не му пука за демокрацията

Борбата за власт в Републиканската партия си има обаче своя цена. Мнозинството избиратели на републиканците вярват, че Байдън е спечелил изборите единствено благодарение на измама и манипулации. А това не само натоварва демократите с тежко бреме – то подкопава и доверието в американската демокрация. На Тръмп обаче не му пука. Той не изпитва никакво уважение към институциите.

Но както често се случва при Тръмп, неговият сатанински план се осъществява по твърде окаян начин. Юридическият му екип разиграва една смехотворна пиеса. Съдиите направо ги замерят с отхвърлени жалби. Провалят се и опитите за натиск над републикански политици в отделните щати, от които Тръмп иска да нарушат демократичните правила за мандата на електорите.

Обратът дойде след проваления заговор в Мичиган. Там един високоуважаван републиканец заедно с демократите официално узакони победата на Байдън, а още преди това редица сенатори и конгресмени вече призоваваха Тръмп да пусне в ход процедурата по предаването на властта. Малко след решението в Мичиган Байдън получи зелена светлина от онази служба, която до момента блокираше достъпа му до средства и структури, за да се подготви за бъдещата си длъжност. И сега вече предаването на властта може да започне.

Струваше ли си усилията?

Тръмп капитулира – с огромно нежелание и стъпка по стъпка, но капитулира. Мигар си струваше? Заслужаваха ли си всички тези унизителни лъжи? Недостойните игрички? Тактиката "след мен и потоп“? За какво беше всичко това, след като в края на краищата Тръмп ще трябва да си върви?

Тези въпроси обаче са сбъркани. Защото Тръмп все още здраво държи твърдия си електорат. И когато казва, че е истинският победител в изборите, а вторият мандат му е бил „откраднат“, те му вярват. Просто защото твърдият електорат иска да му вярва. Тръмп превърна Републиканската партия в организация за подкрепа на култа към личността. Неговите връзки с верните му избиратели имат полурелигиозен оттенък.

Да, Байдън го очакват много проблеми. Партията му е хетерогенна, вътре къкрят най-противоречиви очаквания към президента, а вероятно му предстои и да работи с опозиционен Сенат. Всъщност обаче истински разцепената партия е Републиканската. Разцепена между съблазнените и онези, които смятат, че могат да сключат пакт със Съблазнителя.

Маджид Затар, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main