САЩ трябва да напуснат Ирак

Колкото по-бързо изпрати в Ирак допълнителните американски войски, толкова по-скоро президентът Буш ще може да обяви започващото завръщане на американските войници – след неизбежния провал на иракското правителство да изпълни “своята част от споразумението”. Премиерът Ал-Малики не може да изпълни онова, което е обещал, защото не разполага с никакъв авторитет сред иракската армия и полиция, нито дори и в собствения си кабинет.

За щастие президентът Буш разполага с една трайна стратегия, която се нарича дезангажиране, и която се свежда до поетапното изтегляне на американските сили от Ирак. Този ход няма да допринесе за подклаждане на насилието, жертва на което са всички иракчани. Абсолютният брой на американските войски в Ирак е толкова малък, а техните езикови и полицейски способности са така малки, че те нямат почти никакво влияние върху сигурността в страната. Те не могат да пазят иракчани едни от други. В най-добрия случай присъствието им на едно място води до атентати на други места.

За успешната борба против един бунт, разузнаването е същото, както огневата мощ за войната – а Америка просто не може да набавя необходимите разузнавателни данни в Ирак. Затова жертвите на супохътните войски там са напразни. Евентуално дезангажиране ще намали тъкмо напразните, а не ефикасните операции. Американските сили се хвърлиха да разтървават шиитите и сунитите. Това обаче само насърчи още повече шиитската безотговорност, тоест безотговорността на мнозинството. Мнозина арабски сунити възприемат САЩ като враг просто защото бранят мнозинството. А сунитите в Ирак, макар и малцинство, се смятат за законните владетели, тъй като те гледат на шиите като на еретици.

Евентуален дезангажимент би принудил шиити и сунити сами да се погрижат за сигурността си, което по начало важи за третата група в Ирак – кюрдите. По този начин всички страни ще бъдат заинтересувани да стабилизират взаимните си отношения. Това би могло да означава насилие, но също така преговори или миграционно раздвижване. Кой от тези три фактора ще се активизира вследствие на намаляването на американското присъствие – не се знае. Налице е впрочем една оптимистична подробност: насилието доведе вече до разделяне на смесеното преди население на страната, което от своя страна намалява поводите за нови атентати. По този начин гражданската война сама клони към затихване. Във всеки случай е време иракчани да поемат съдбата си в свои ръце.