САЩ ще изнасят за Индия атомна теохнология и ядрен материал за мирни цели.

Няма да е зле, ако Споразумението за неразпространение на ядреното оръжие се пренапише или още по-добре – премахне. Защото един от най-горещите привърженици на това споразумение – Вашингтон, изведнъж му обърна гръб, когато се оказа, че то не му пасва на концепцията. Трудно би било иначе да си обясним, как така Буш сключва ядрен договор с Индия, която впрочем никога не е искала да подпише споразумението за неразпространение на ядреното оръжие. На всичкото отгоре, американският президент обявява в празнично настроение началото на ново стратегическо партньорство с Индия.

Разбира се, Индия има нужда от енергия. Знае, се че тази страна разполага с уран, както и това, че атомните централи са добро средство за намаляване на енергийния внос. Знае се обаче и това, че Индия разполага с атомно оръжие, което беше повод за непрестанно напрежение в отношенията й със САЩ. На 18-ти май 1974-та година в Индия беше направен първия ядрен опит. Само десет дни по-късно нейният вечен противник – Пакистан я последва. За отбязване е, че и двете държави не са подписали споразумението за неразпространение на ядреното оръжие.

Ето защо досега Вашингтон отказваше каквото и да е било ядрено сътрудничество с Индия и Пакистан. Фактът, че сега този курс поне спрямо Индия се променя говори за много неща. Похвалите, дошли от страна на Лондон, Париж, но и от шефа на Международната агенция за атомна енергия Ел Барадей, не могат да замъглят предположенията, че зад сделката между Ню Делхи и Вашингтон се крият и други причини, различни от официално оповестените от Буш.

На преден план излизи отново Иран. Например, желанието на Вашингтон да накарат Индия да се откаже от намеренията си за строеж на газопровод от Иран на стойност милиарди долари. Досега Делхи не отстъпваше пред американския натиск в това отношение, но сега е явно, че индийското правителство е съумяло да извлече изгода от създалата се ситуация.

Само едно остава неясно: как Вашингтон ще продължи сериозно да води кампания срещу Иран, който е част от споразумението за неразпространение на ядреното оръжие, като в същото време подкрепя страна, отказваща да го подпише? Това е възможно само защото и в този случай единствената в света суперсила си позволява да върши това, което й харесва. При това, ако съдим по поведението на европейците, САЩ няма да понесат дори най-обикновени критики.

Какво обаче ще стане, ако и Пакистан поиска същата подкрепа от страна на САЩ? С какво Вашингтон ще аргументира евентуалния си отказ? С това, че Индия е демократична страна? Едва ли, защото неведнъж САЩ са показвали, че оказват подкрепа не заради формата на управление в една страна, а водени единствено от глобалните си интереси. В тях Пакистан играе важна роля, поне в последно време. Със сигурност подписването на този договор с Индия съвпада случайно с поредното изостряне на кризата с Иран. Контекстът обаче е на лице и той рано или късно ще доведе до провала на Споразумението за неразпространение на ядреното оръжие.