Сближаване на позициите в Хайлигендам

Дори и в случая с нажежения дебат по опазването на климата да е трудно да се концентрира погледът върху най-важното – на срещата на върха на Г-8 действително бе постигнат качествен пробив. За първи път и водещата световна индустриална нация призна необходимостта в рамките на следващите две години под егидата на ООН да се постигне споразумението на определянето на обвързващи цели за намаляване на изхвърляните емисии въглероден двуокис.

От реалистична гледна точка повече не би и могло да се очаква, но и по-малко не би трябвало да бъде. И може да се смята, че на Ангела Меркел определено й се е отдало постигането на дипломатически успех в рамките на срещата. Тя вдигна летвата по отношение на дискусиите по климата на по-голяма височина, от която за Съединените щати и за Япония вече нямаше връщане назад. За бързоразвиващите се страни като начало нищо обвързващо в заключенията на този форум няма, тъй като Китай или Индия присъстват само като гости в Хайлигендам. Но тъй като тези държави, регистриращи гигантски растеж, най-вероятно ще се развият през следващите години като потенциалните най-големи убийци на климата, би трябвало и те да бъдат включени в ускоряването на преговорите под егидата на Обединените нации.

Всичко това са добри новини за световния климат. А не са само те – дипломацията в Хайлигендам доведе до успокояване на напрежението и в още една област.

Заплахите на руския президент Владимир Путин във връзка с американските планове за разполагането на система за противоракетна отбрана в Източна Европа доведоха почти до установяването на климат като по времето на Студената война в навечерието на срещата на върха. Но след проведения между Буш и Путин разговор на четири очи изглежда, че и обявеното от страна на Русия превъоръжаване на ракетната отбрана няма да е последната дума, казана по въпроса. И дори не е никак невероятно Русия дискретно да проучва американското предложение за сътрудничество при планирания противоракетен щит.

Всичко това показва следното: че си струва да се говори един с друг, и че срещите на върха имат своя смисъл и във времената на блокади и медийна истерия. Да си представим само, че заплахите от последните дни биха се материализирали. Изявлението на Путин, че заради американския противоракетен щит отново ще насочи ядрени ракети към средна Европа със сигурност би довело да нов кръг във въоръжаването. Разходите биха били огромни, да не говорим за отровената атмосфера на арената на международната политика.

Вместо това Путин и Буш се разбъбриха най-спокойно по време на вечерята – като че ли последните остри думи от Москва изобщо не ги е имало.