Светът опознава наново Америка

На престижната Мюнхенска конференция по проблемите на сигурността Джо Байдън получи най-продължителните и най-силни аплодисменти - въпреки имперското си представяне, което би допаднало дори на Мусолини. Той се появи в хотел "Байришер Хоф" със собствения си вицепрезидентски ораторски пулт, а половината град трябваше да бъде парализиран, за да мине автоколоната от 20 бронирани коли. Колективното задоволство се долавяше съвсем осезаемо в залата - "ние отново искаме да обичаме Америка", гласеше краткото послание. Дори руският вицепремиер Сергей Иванов мъркаше като котенце в сравнение с Владимир Путин, който преди две години обяви на същото място практически втора Студена война на Америка.

Буш вече го няма, но фактите остават

Америка все още е единствената световна суперсила, а Европа просто най-силният миротворец. Противоречията на интересите между различните държави далеч не са изчезнали. Но след осем години Буш, жителите на атлантическия дом горят от желание отново да се сплотят. "Ние искаме да се вслушаме във вашето мнение. Ние искаме да се консултираме взаимно", заяви Байдън. "Америка не може без света, светът не може без Америка."

Тонът прави музиката и затова в "Байришер Хоф" никога не бе имало толкова много показно единство. Единственият фалшив тон се дочу от ужасния Али Лариджани, председател на иранския парламент, който минава за "умерен": след обичайната антиамериканска тирада той заключи, че имало "различни виждания" по въпроса за холокоста. (Както междувременно казват и епископи като Уилямсън).

Американците омекнаха само в тона

не и по същество. Байдън не се отказва от ракетната система за Източна Европа, Америка щяла да се консултира със съюзниците и Москва. Той предложи наистина преговори на Техеран, но същевременно "натиск и изолация", ако иранското ръководство продължи курса на подкрепа на тероризма и сдобиване с атомно оръжие. Руснаците? "Ние не можем да се съгласим по всичко с тях." Афганистан? Американците не искат повече войски от Германия. Но съветникът на американския президент по въпросите на националната сигурност Джеймс Джоунс заяви, че е необходимо много повече: инженерни части, инструктури, хеликоптери... Байдън повдигна и въпроса за енергийната сигурност: енергетиката трябвало да се разглежда не само в екологически контекст, но и като въпрос на сигурността, а Европа била в прекалено голяма зависимост от Русия.

Най-сърдечни аплодисменти получи Хенри Кисинджър, когато сподели, защо толкова обичал Мюнхен: "Това е единственото място, където не ме питат откъде го имам този акцент."