Секуритате и катарзисът на румънците преди членството в ЕС

Първоначално, управляващата коалиция, съставена от реформатори, възприе поредната дискусия за Секуритате като проклятие, което може да застраши членството на Румъния в ЕС от началато на 2007-ма година. Впоследствие обаче се видя, че дебатът има дори положителен ефект, защото сигнализира готовността на Румъния да се заеме интензивно с анализ на близкото си комунистическо минало. Нещо повече: темата за Секуритате не падна ей така от небето, а беше целенасочено форсирана от ЕС. Брюксел иска да види повече прозрачност в румънската политика и е заинтересован от това, начело на държавата да стоят хора с чисто минало. Целта е ясна: политическият катарзис трябва да предотврати вероятността от изнудване на румънски политици по високите етажи на европейските институции заради миналото им. Точно това заяви наскоро председателят на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс.

В продължение на 16 години укриването и инструментарлизирането на архивите на Секуритате беше използвано за тясно-партийни интереси. Според експерти става дума за имената на 40 хиляди щатни и 400 хиляди нещатни сътрудника, служили в бившите тайни служби на комунистическия режим. Опитите на правозащитни организицаии да отворят архивите още през 1992-ра година срещнаха яростната съпротива на управляващите по това време социалисти с лидер Йон Илиеску. Истинското осветляване на ужасяващото минало започна едва през 1999-та година, когато ръководената от християндемократите управляваща коалиция съзадне Националния съвет за проучване архивите на Секуритате. Дълго време обаче този съвет съществуваше само на хартия, още повече, че през 2000-та година социалистите застанаха отново начело на властта. Липсваха ясни правила за това, кой и как може да надникне в архивите и да ги публикува. Така сегашните тайни служби имаха възможност да си присвои част от архива на Секуритате.

Не е ясно, до каква степен тайните служби в Румъния въздействат на политиката и държавното управление днес. Ясно е обаче, че в румънските партии, медии и икономика има голям брой сътрудници на бившата Секуритате, чиято цел е да пренесат възможно най-много стари структури в сегашното време. След като дълги години наред социалистите държаха архивите заключени, сегашната коалиция от националлиберали и демократи принуди тайните служби да предадат на националния съвет укривани архиви на Секуритате. Освен това в парламента беше внесен проектозакон, който забранява на висши сътрудници на Секуритате да изпълянват обществени функции. В самата управляваща коалиция обаче има разногласия по този въпрос и затова нейните действия са крайно разнопосочни. Така се стигна до масовите протести във връзка с това, кой да оглави Националния съвет за архивите на Секуритате.

Под натиска на обществеността обаче някои политици с доказано минало в Секуритате като почетният председател на либералите Мирча Квинтус Йонеску и бившата министърка на културата Мона Муска се оттеглиха от активната политика.

Всъщност с чисто минало са може би само политиците до 35-годишна възраст, макар че Секуритате е работила дори с деца и младежи. В бъдеще обаче румънците ще правят по-отчетлива разлика между контакти с бившите тайни служби и сътрудничество с тях. Този, който е работил със Секуритате, вредейки на други хора, ще бъде принуден да се оттегли от обществения и политически живот. И все пак, не би трябвало на всеки подписан документ да се гледа като на непоправим грях, защото в противен случай едва сега тръгналият процес на прочистване в румънското общество ще забоксува отново.