Синдикални протести и компромати

Нищо не подсказваше подобен развой на един протест, започнат от лекарското съсловие в “Пирогов” с най-обикновено искане за увеличаване на заплатите. От този първоначален замисъл на протестиращите вчера вече не беше останало почти нищо, а новото им искане бе сведено главно до оставка на болничното ръководство, назначено само преди седмица от здравния министър Радослав Гайдарски. Казано по друг начин, в крачка целите на стачката бяха променени от искания за по-високи заплати към натиск за смяна на ръководството. Това си искане лекарите както изглежда ще получат, тъй като министър Гайдарски вчера се е съгласил да обяви конкурс за нов директор на болницата и да помисли за нов съвет на директорите на “Пирогов”.

Звучи като малка победа за стачкуващите. Остава да извоюват и по-добри условия за заплащането на труда им, за да се поздравят и като крайни победите в този трудов спор. Стига обаче той да беше трудов.

Какво имам предвид?

Колкото повече гледам, чета и слушам, как се развива този конфликт, толкова повече у мен се затвърждава убеждението, че нещо не е наред. Вижте как много набързо, когато стана прекалено напечено, дойде ред на компроматите! Нека припомня: Тъкмо в разгара на протестите стана ясно, че преди 3 години лидерът на стачката д-р Кръстьо Пенчев е записан по телефона да дава съвети на един от нарочените за наркобосове в България Димитър Желязков – Митьо Очите, как да симулира заболяване за да бъде пуснат от ареста. На това му се казва истински компромат, изваден от някого много услужливо и тъкмо навреме.

Съвсем навреме идва този случай обаче, за да демонстрира нещо друго, много по-важно. По една ирония на съдбата тъкмо в разгара на поредната компроматна схватка излезе тълкуванието на Европейския съд по правата на човека по жалба на една правозащитна организация срещу българския закон за специалните разузнавателни средства. Съдиите в Страсбург отсъдиха, че всеки българин е потенциална жертва на подслушване, тъй като министърът на вътрешните работи в България има прекомерно големи правомощия да разпорежда подслушвания със специални разузнавателни средства. Каква е връзката тук с компромата срещу лекаря от “Пирогов”?

Очевидно записът с Мито Очите е бил направен със специални разузнавателни средства, което може да е телефон, микрофон или скрита камера. На практика в България никой не знае, вкл. съдията, който издава разрешението за използване на СРС, дали след приключване на разработката са били унищожени материалните носители с информацията, и ако наистина са били унищожени дали преди това някой не си е направил копие. Тълкуванието на съда в Страсбург е именно в тази посока - че в България няма независим контрол върху използването на тези технически средства и събраната с тях информация. Затова не е изненада, че през няколко месеца в България избухват скандали с компромати.

Връщам се към записа на лекаря със скандалния несебърски бос, правен преди повече от 3 години. Щом той не е послужил за нуждите на наказателен процес, той е трябвало да бъде унищожен, а самият лекар да бъде пост фактум информиран, че е бил обект на СРС. Очевидно нещо от двете неща не се е случило.

Ще припомня и един друг случай – когато преди време избухна скандалът “Филчев гейт” тогавашният главен прокурор разпореди проверка за използването на СРС в България. Тя показа, че за 2 години - от 1999 до 2001 година са издадени над 10 хил. разрешения за използване на СРС, като само в 269 случая събраната информация е стигнала до наказателен процес, а в около 100 случая е стигнала до съд. Т.е. само 1 % от тази информация се използва наистина за нуждите на правосъдието. Въпросът е какво става с останалите 99 %?

Изненада ли е тогава, че винаги, когато в България избухне някакъв скандал, в който са замесени сериозни политически или корпоративни интереси, излизат някакви данни под формата на компромати, които могат да бъдат продуцирани или с помощта на СРС или чрез нерегламентираното им събиране и по силата на това, че не са били унищожени навреме.

Очевидно е, че машината за спретване на активни мероприятия продължава да работи безотказно. Или както се казваше – ние пак сме тук, и пак сме си същите. Днес на топа е един стачкуващ лекар от “Пирогов”. Следващата жертва да се готви!