Системи за ранно предупреждение при катастрафи

Норвежецът Ян Егеланд е координатор на ООН за хуманитерните помощи. Неговото мото гласи “ превенцията е най-добрата помощ”. Досегашният опит в предолояването на последствията от природни ктастрофи сочи, че само за секунди могат да загинат не само мнго хора, но и да бъдат разрушени плодовете на десетилетен труд. Егеланд казва:

Егеланд:

“Всеки долар, който влагаме в програми за превенция и разработването на системи за ранно предупреждение от опасности, има петократна възвръщаемост, независимо, дали инвестираме в залесяване, в образователни програми, в сигурността на сградите при земетресения или в нещо друго. При природна катастрофа тези мерки се изплащат в петократен размер – поради това, че се налагат по-малко разходи за възстановяване и помощи.”

Според Егеланд е нужно, една част от отпусканите помощи за развиващите се страни и част от спешните помощи за възстановяване да се влеят в работата по превенцията на природни бедствия. Още повече, че в момента в света стават повече бедствия отколкото например през 70-те години. Най-ефективната защита на населението представляват системи за ранно предупреждение от зараждащи се опасности, както и планове за организация на защитата на населението в условия на катастрофи. Самата възможност за разработването на системи за ранно предупреждение беше равнозначно на техническа революция. За съжаление тяхната практическа реализация не винаги е възможна, поради различния характер на опасностите. Комисарят на ООН Ян Егеланд казва:

Егеланд:

“Проблемът е в това, че природните бедствия са безкрайно различни по характер и че е много трудно да се разработят системи за ранно предупреждение, които да обхващат всички видове опасности, които са възможни. Има например голяма разлика между природни катастрофи, които настъпват внезапно - – като земетресения, цунами, кални лавини и внезапни наводнения - и другите бедствия, които настъпват по-бавно и са до голяма степен предсказуеми – като продължителни засушавания, нашествие на скакалци и други бедствия, които засягат най-вече Африка.”

Основният проблем при внезапно настъпващите катастрофи – според Егеланд – е навременното информиране на хората.При по-бавно наближаващите бедствия пък проблемът е в това да се убедят страните-донори, колко ужасяващи са последствията от подобни катастрофи в развиващите се страни. Особено по отношение на Африка – казва Егеланд – имаме огромен проблем да обясним на останалата част от света, колко много хора са засегнати от бедствията и колко милиона жители на черния континент са застрашени от гладна смърт поради засушаванията. Само в региона на Африканския Рог – става дума за близо 11 милиона души.