1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ситуацията в Близкия изток след израелската операция в Ерихон

15 март 2006

В сряда хиляди палестинци демонстрираха срещу задържането от израелската армия на ръководителят на Народния фронт за освобождение на Палестина Ахмед Саадат. Демонстрации имаше в Рамалла, Наблус и Хеброн. Призивът за обща стачка намери широк отзвук и на ивицата Газа много магазини останаха затворени. Какви обаче бяха причините за нападението срещу затвора в Ерихон? Информира Петер Филип:

https://p.dw.com/p/AtlY
Поддръжници на Фронта за освобождение на Палестина
Поддръжници на Фронта за освобождение на ПалестинаСнимка: AP

Ако ръководителят на Народния фронт за освобождение на Палестина Ахмед Саадат през последните години не беше в затвора вероятно щеше да го сполети съдбата на предшественика му Мустафа Забри. В края на август 2001 той беше убит от израелски боен хеликоптер. В отмъщение два месеца по-късно в един хотел в източен Ерусалим беше убит израелският министър на туризма Рахавам Зееви, който открито призоваваше за прехвърляне на палестинците в Йордания. Израел обвини за убийството новия ръководител на Народния фронт за освобождение на Палестина Аххмед Саадат. В резултат той беше задържан от палестинските власти и в резултат на таен процес заедно с още четирима палестинци беше осъден на дългогодишен затвор. Тогавашният шеф на ООП Ясер Арафат с това целеше да отслаби натиска на израелците над своята главна квартира в Рамалла. Израел се съгласи, но при условие затворниците в Ерихон да бъдат под наблюдение на американци и англичани. Това беше необикновена отстъпка, но Израел си спести международната критика, която щеше да си навлече с пълното разрушаване на главната квартира на Арафат.

Условията в затвора в Ерихон бяха действително луксозни. Затворниците можеха да приемат посетители, да дават интервюта, а Саадат дори можа от килията си да се кандидатира на изборите през януари и беше избран. Засилваше се натискът върху палестинския ръководител Махмуд Абас да освободи Саадат от затвора. Абас се противопоставяше на апелите, но освобождаването на Саадат ставаше все по-вероятно с наближаването на изграждането на правителството на Хамас. Народният фронт действително не е религиозно ориентиран, но споделя с Хамас отхвърлянето на Израел на правото да съществува.

Правителството на Олмерт отхвърли всяко сътрудничество с Хамас, като терористична организация. Израел целешше на всяка цена да предотврати освобождаването на Саадат от новото правителство и неизбежното му превръщане в национален герой. Задържането на Саадат в Ерихон може да има същия ефект и то показва безпомощността на Израел пред новата ситуация в Палестина и на фона на предстоящите си собствени избори. Едва ли някой в Израел го е грижа, че при това се прибягва до противоречащи на международното право методи. Може би с изключение на активистите за мир около Ури Авнери, който стана непопулярен след като постави убийството на Зееви наравно с целевите убийства на палестинци от израелската армия. Това е непопулярно мнение, той като повечето израелци защитават политиката на страната, като дамгосват палестинците като терористи.

Също и от палестинска страна ситуацията е опасна – когато Израел задържа палестинци, то е защото те са негови врагове. Когато обаче Махмуд Абас държи заради Израел палестинци в затворите, той действа против народа си. А това обвинение Абас няма да може да отхвърли особено лесно. Особено когато Хамас иска да поеме управлението, на Абас ще му стане тясно. А в Израел ще съжаляват трикратно, че на времето са подкрепили създаването на Хамас за да имат противотежест срещу ООП на Ясер Арафат.