Скандалът с министър Танева: има далавери, няма нарушения

Коментар на Петър Чолаков:

Да започнем с това: според Десислава Танева, думите ѝ били извадени от контекста.

От какъвто и ъгъл човек да преслуша записа, заявеното от министърката в онлайн разговора със земеделски производители е пределно ясно. По същество, г-жа Танева казва на събеседниците си „да си траят” за далаверите, защото иначе ЕС може да „затвори кранчето”. Ето точните ѝ думи, преценете сами:

"Аз ви предлагам да се придържаме, че нямаме такива измами и всичко е наред, защото иначе и това [финансиране] ще ни спрат. В крайна сметка ние изпълнихме това, което браншът искаше. Но сега да се хвалим какви измамници сме. Утре нали ще кажат, значи не трябва да получавате тази помощ."

Другите тези на министърката – че кандидатите за европейски субсидии у нас били подложени на извънредно много проверки и че ставало дума за политическа атака срещу нея – също едва ли накланят везните в нейна полза. Атаката може и да е политическа, но това не омаловажава фактите и скандала. Наистина, в момента прокуратурата разследва десетки производители на зеленчуци за измами. Министърката твърди, че е насърчавала проверките и контрола, но от записа оставаме с точно обратното впечатление.

Призив за потулване

А схемата, за която ЕС не бива да узнае, според председателя на „Български пипер” Георги Василев, е елементарна: казваш, че ще искаш субсидия, за да засадиш нещо, а после „усвояваш”, без да правиш нищо.

Вижте, няма особено значение, дали става дума за широко разпространена схема или за изолирани случаи. Важното тук е поведението на министърката – призивът за потулване. Нормално е, когато се подават сигнали за далавери, те да бъдат разгледани максимално сериозно; ако има данни, факти за измами, лицата, които съобщават за тях, трябва да бъдат приканени да ги изпратят на разследващите органи.

От видеото, изглежда, „подходът” на министърката е друг.

Каквото и доверие да са имали гражданите, а и европейските институции, към министър Танева и оглавяваното от нея министерство, съзаклятническият ѝ призив го разрушава.

Да си го кажем направо: след влизането на България в ЕС през 2007 г., подобряването на икономическите показатели у нас се дължи не на „виртуозността” на родните политици, които често сами не устояват на изкушението да бъркат в кацата с меда, а на трансферите от ЕС. България днес изглежда по-добре, защото – макар и да не го заслужавахме – се закачихме към кръвоносната система на Обединена Европа.

Сега с какви очи ще претендираме за стотици милиони от Брюксел, за справяне с последиците от Ковид-19, например?

Не е толкова важно дали г-жа Танева ще бъде сменена. Отстраняването ѝ няма да торпилира кабинета. Г-н Борисов е правил десетки подобни рокади, особено когато става дума за министри от собствената му партия. Моделът „ГЕРБ” обаче остава непокътнат.

Печели ДПС?

По-любопитно е да видим дали, ако до оставка се стигне, постът няма да бъде даден на фигура, която е близка, например, до ДПС. Нека припомним, че срещу кандидатурата на г-жа Танева за министър през 2019 г. имаше съпротива тъкмо от движението (през 2019 тя оглави земеделското министерство за втори път, след 2014-2017 г.). В ДПС, по ред причини, има трайни апетити (и) към това министерство. През 2013 г. г-жа Танева, тогава депутатка от ГЕРБ от Сливен, заявява, че ДПС „агресивно овладява” въпросното ведомство. Дали наследството ѝ ще е по-добро?

И още: дали партньорството между партията на Ахмед Доган и ГЕРБ – което между другото наскоро ясно пролича от думите на Й. Цонев, че предсрочните избори не са нито възможни, нито полезни – няма да бъде заякчено с още едно министерско кресло?

Интересен въпрос, особено в контекста, от една страна, на влиянието на ДПС в съдебната система, а от друга – на „разкритията” на г-н Божков за политическа корупция по най-високите етажи на властта. 

Тежки последици за България?

Но скандалът може да има далеч по-значими последици от оставките. Много е възможно изтеклият запис вече да е предизвикал интереса на европейските институции. Скоро се очаква да заработи нов механизъм за надзор върху „черните овци в ЕС”. Поведението на министър Танева може да бъде използвано като красноречив довод от тези европейски държави, които настояват за по-строго „дисциплиниране” на България.