Скандал в областния парламент на Саксония

а после сравниха с Холокоста бомбардировката на Дрезден през Втората световна война. Съюзниците били "масови убийци", а бомбардировката - "хладнокръвно планирано индустриално масово изтребление на гражданско население".

Бомбардировката на Дрезден през февруари 1945 не трябва разбира се да се омаловажава. Тя беше безсмислена във военно отношение; избити бяха 35 хиляди мирни хора. Това трябва, това заслужава критика. И все пак не може и дума да става за сравнение с Холокоста, тази уникална най-ниска точка в човешката история. Бомбардировката на Дрезден беше една излишна операция, но дълбоката причина за нея трябва да се търси в започнатата от нацистка Германия Втора световна война.

Но подобни разсъждения са напълно чужди на онези от дясната НПД. И това едва ли е чудно. Най-тревожното впрочем е това, че НПД явно не се опасява, че подобни изявления могат да уронят престижа й сред избирателите. На областните избори в Саксония миналия септември партията спечели над девет процента от гласовете. Това не означава разбира се, че се касае изключително за дясно-екстремистки възгледи, защото голяма част от вота бе знак на протест срещу социалните реформи на правителството в Берлин, но все пак остава фактът, че известните позиции на НПД не стреснаха саксонските избиратели. Ако през 60-те години на миналия век, когато НПД изживя един кратък възход, можеше да се каже, че избирателите на партията идват от кръга на старите нацисти, днес вече подобно обяснение е невъзможно. Представителят на Централния съвет на евреите в Германия Щефан Крамер заяви, че "антисемитските идеи отново намират място сред обществеността в Германия".

Това не е една прекалено песимистична преценка, а по-скоро призив за действие към демократичните партии и демократичната общественост. 60 години след края на Втората световна война, 60 години след освобождаването на нацистките концентрационни лагери е необходима офанзивна работа с дясно-екстремистките позиции. Отново е време да се помисли и за забрана на НПД, защото е повече от очевидно, че борбата срещу десния екестремизъм далеч не е спечелена.