Славков продължава да вълнува германските медии

”Батето в нужда” – под това заглавие Нойес Доичланд помества портрет на Иван Славков в рубриката си ”Личности”.

В лицето на 64-годишния Славков БиБиСи /и цялата световна преса/ представят един човек, нелишен от определени способности – в социалистическа България той се движи из най-висшите кръгове – като шеф на телевизията, заместник-министър на културата и зет на Тодор Живков. Всичко това продължава почти по същия начин и след промените – Славков е председател на Националния олимпийски комитет и на Футболния съюз, собственик на частен телевизионен канал, професор по спортни науки. В качеството си на вице-шеф на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети дипломираният инженер и журналист в продължение на години е дясна ръка на тогавашния шеф на организацията – Жак Рох. Т.е. човек, който все успява да мине между капките – както цитира изданието дословно българския израз.

И ако сега късметът е изоставил Славков, то не е за това, че акцията на БиБиСи може да го изобличи като подкупен. Най-малкото поради факта, че той самият се проявява като изобличител. Той отговаря утвърдително на въпроса дали негови колеги от Международния олимпийски комитет биха могли да ”омекнат” срещу определени аванси – индиректно, но ясно:” Някои от тях са бизнесмени и имат интерес да направят услуга.”

Най-вече това се приема особено зле от Международния олимпийски комитет – макар че и там хъшлашкият и несериозен маниер на Славков не е непознат. На въпроса на една японска телевизионна журналистка дали в МОК има корупция той отговаря – Естествено, нали и ние трябва да живеем от нещо. А на един български журналист, заинтересувал се какво ще предприеме Българският футболен съюз след оплесканото Европейско първенство, казва – ще предприемем нещо, разбра се – аз ще си назнача две нови секретарки.

Славков, когото както приятелите, така и враговете в България наричат Батето, обаче не е само шегобиец, а и доста костелив орех. И точно него Международният олимпийски комитет не биваше да отстранява толкова бързо и лесно – тъй като просто той знае твърде много.

Берлин Онлайн отбелязва, че и след отстраняването на Славков корупцията остава тема за Международния олимпийски комитет. Според изданието твърденията на Славков, че е приел предложението на БиБиСи само, за да изобличи корумпираните в МОК е виц, при това лош. Цитиран е и въпросът, отправен от българска репортерка към председателя на МОН Жак Рох - дали допуска, че изпълнителният комитет може да ревизира решението си за суспендирането на Славков и кога България може да има нов представител в Комитета. ”Това са странни въпроси” – отговорил изнервеният Рох, допълвайки, че повече няма да коментира случая, тъй като той е предаден на етичната комисия. На второ място – отбелязал Рох – Славков все още е член на Международния олимпийски комитет”. Макар и отстранен, и лишен от правото да присъства на игрите в Атина.

Нойес Доичланд пише за България и в статия, посветена на производството и износа на автомати Калашников, с каквито – според изданието – американската армия въоръжава новите иракски сили за сигурност. При това оръжията не се закупуват от Русия, където е необходимо да се вземат и плащат лицензи, а от България - тъй като във фирмата Арсенал пушката излиза 100 долара, което представлява само една пета от версията й в Москва. И едва една десета от цената на американските карабини М 16. В такъв случай, обаче, възниква въпросът – защо не се използуват откритите при акциите на американците срещу иракската армия автомати Калашников – 47? Отговорът е елементарен – новите калашници имат различен калибър от старите – вече не 5,45 мм, а 5,56 – каквито са натовските стандарти. Както се говори – предприетата в България промяна на калибъра е била извършена благодарение на американските кредитори.