''След изборите всичко ще си дойде на мястото''

Георги Папакочев разговаря по темата със социалната антроположка Антонина Желязкова и политолога Димитър Аврамов.

Миналия петък (14.02.) националистическите протести в Пловдив приключиха със 120 задържани, като четирима от тях набързо получиха условни присъди и солени глоби. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров нарече действията на участниците в шествието "расистки и ксенофобски", лидерът на ДПС Лютви Местан прозря в тях "вандалска атака срещу религиозен храм", насочена към сваляне на правителството, а главният мюфтия Мустафа Хаджи ги определи като "погром". Германската агенция ДПА рутинно обобщи, че еврочленката България си оставала все така бедна, както и че в тази страна корупцията все още била дълбоко вкоренена, а това подклаждало масово недоволство и давало поводи за развихряне на популистки движения. А как реагираха българските политически сили на случая от Пловдив? По стар предизборен обичай те отново прибягнаха към своя любим прийом – раздухване на етническото напрежение.

"Свикнали сме. Просто чакаме да минат изборите..."

"Политиците ни са безинтересни - цели 25 години те не можаха да измислят нищо друго освен предизборно да размахват етническата и религиозна карта", казва пред Дойче веле социалната антроположка Антонина Желязкова, която е директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия. "Не помня парламентарни, местни или президентски вот, преди който да не са вадени етнически аргументи, да не се е рушало доверието между религиозните общности, да не се е спекулирало с тях", допълва Желязкова. Тя е разговаряла с хора от регионите със смесено население, където тези напрежения се усещат най-силно. На въпроса ѝ как издържат на това, те усмихнати отговаряли: "Свикнали сме. Просто чакаме да минат изборите и всичко ще се оправи!".

Политологът Димитър Аврамов смята, че на социално-битово равнище етносите в България нямат различия помежду си. Той обаче признава, че съществуват малки групи от хора, политически мотивирани или пък с определени расистки възгледи, които се опитват да налагат на обществото определено социално тесногръдие. "Дали поради образователните стандарти, с които са израсли, дали заради битуващите от комунистически времена митове около българската история, тези хора се придържат към домодерни стереотипи на поведение. Мнозина от тях не са склонни да приемат, че принципите на мултикултурното европейско общество могат да бъдат прилагани изцяло в България", коментира политологът и допълва, че тези, които нарушават нормите на доброто поведение, са твърде гръмогласни и невъзпитани и когато проблемът бъде усилен от медиите, той изглежда много голям. "А всъщност проблемът е много по-малък", казва Аврамов и посочва, че, според различни изследвания, 90 на сто от българите са напълно толерантни по отношение на другите етноси и имат разбирането, че в отношенията им с тях не трябва да има напрежение. "Съществуват едни 5-10 процента, които са склонни да налагат крайните си виждания чрез по-вандалски прояви", изтъква той.

Антонина Желязкова е убедена, че в дъното на този проблем е липсата на перспектива, на визия, на национални планове за следващите 20 години. Тя припомня началото на 1990-те, когато гражданите на страната бяха заедно, въпреки че в страната цареше хаос, бъркотия, икономическа криза, инфлация. "Идваха външни наблюдатели, очаквайки, че ще се сбием етнически, но това не се случи. В смесените региони хората правеха кооперации – християни, мюсюлмани, българи, турци, роми - за да могат да оцеляват в бедността. Сега всички те са се отчуждили невъобразимо, затворили са се, капсулирали са се, не си вярват, не се харесват. Не че и преди сме се обичали чак толкова и сме живели в някаква романтика, но все пак спазвахме някакви правила. В началото на 1990-те просто вярвахме, че ще бъде тежко, но ще преживеем, ще успеем да постигнем някакви мечтани неща. Това, което мечтаехме, не се случи и днес дори не знаем какво искаме да се случи", казва Антонина Желязкова.

Фалшивият популизъм

В края на миналата седмица парламентът в София реши, че предизборните кампании не може да се водят на чужд език, дори и при положение, че в общуването участва преводач. В полза на общуването с преводач гласуваха само 32 депутати от групата-вносител ДПС. В тази връзка Желязкова обвинява ДПС в политически популизъм. "Две десетилетия вече турските елити са непрекъснато в местната, законодателната, изпълнителната власт и въпреки това те не си мръднаха пръста, за да бъде издаден нов учебник за децата, които искат да учат своя майчин език, припомня социалната антроположка. Преди две години направихме фундаментално изследване на образователните проблеми на турските деца в българското училище и резултатите показаха, че през 1992-1993 година 119 хиляди турски деца са се записали да учат майчиния си език, а през миналата 2013-та те са били едва 7000. Единствените учебници на техния език са издадени преди 20 години и затова тези деца не се записват да учат турски – те просто нямат учебници, нямат атрактивни помагала и естествено предпочитат да изучават допълнително немски, английски или френски език. Затова, когато чух тези дни от депутат на ДПС войнствени викове в парламента за "накърнена" свобода, като теренист и учен твърдя, че тези деца скоро въобще няма да разбират агитацията на турски език", възмущава се Антонина Желязкова.

А дали до евроизборите през май междуетническата "температура" ще се повишава? Димитър Аврамов очаква, че страната ще бъде залята от фалшив патриотизъм, тъй като много партии се обявяват за националистически и се конкурират на линията на популизма. "Основните проблеми, които се дефинират от проучванията, са доходи, икономика и заетост. Всичко останало е периферия и ще си остане такава. Когато обаче има нерешени проблеми, винаги се появяват много пророци, които се опитват да покажат грешния път и точно така ще е и сега", убеден е политологът. Антонина Желязкова също очаква повишаване на междуетническата "температура" до евровота през май, но тя вярва в умереността на българите, която не им позволява да се превръщат в антисемити, в крайни ксенофоби и расисти. "Когато отминат изборите, както казват хората от смесените райони, всичко отново ще си дойде на мястото", заключава социалната антроположка.