След катастрофата

да потърси сигурно убежище - след което хиляди хора се втурнаха да бягат от крайбрежието.

Иначе в целия кризисен регион царят мъка и безпомощност. Навсякъде - опустошения, мъртви, ранени, бездомни. Хората нощуват на открито, рибарите използват мрежите си за транспортиране на труповете до масовите гробове.

Живите се надяват, че международната помощ ще стигне и до тях, че ще получат храна и вода. Световната организация за борба против глада в света казва, че милиона хора са без покрив над главата. ООН смята, че ще минат поне още три дни преди да се стигне до онези, които се нуждаеха от помощ още от първия ден.

В помощните операции се включват все повече германци - главно в борбата против епидемиите и за пречистването на водата. Германски помощни екипи действат вече в Шри Ланка, Тайланд и Индонезия. От своя страна Индия стартира помощна акция за Андаманен и Никобарен - също и на тези многобройни острови се предполага, че ще бъдат открити много жертви. Армията евакуира 2000 души.

Сега Индия и съседните страни проектират създаването на система за ранно предупреждение за цунами в Индийския океан. Предполага се, че тя ще бъде готова до края на новата година. Някои индийски учени казват обаче, че това няма да е лесна работа главно поради липсата на опит. За последен път в Индия са се сблъскали с цунами преди 40 години.

Що се отнася до финансирането на подобна система за ранно предупреждение, Реид Башер от Бюрото за ранно предупреждение на ООН в Бон казва:

"Изграждането на такава система не е много скъпо, приблизително колкото поддържането на една национална метеорологична служба. Мисля, че Индия заделя за целта 20 милиона долара. Всеки от отделните инструменти струва може би между 50 и 100 хиляди долара. Това не са много пари, освен това са налице и донори, които желаят станалото да не се повтаря повече."

Индийското правителство заяви, че е готово да помогне и на съседните страни. Заедно със САЩ, Австралия и Япония, Индия стои начело на сегашната най-голяма помощна операция в човешката история.