След неуспешните опити за атентати в Германия

�оментара на Райнер Бурхард, радио Дойчландфунк:

Cравнително бързото залавяне на единия от двамата бомбаджии е несъмнено голям успех на органите за сигурност. Че главната федерална прокурорка Моника Хармс освен това потвърди, че задържаният в събота в гр. Кийл студент определено е единият от извършителите, говори за вного професионално и внимателно разследване на слечая. Освен това очевидно благодарение на сътрудничеството с чуждестранна тайна служба, след публикуването на видеоматериала от кьолнската централна гара, от там бе открита и решаващата улика.

Че сега усилено и с добри изгледи за успех се издирва съучастника на задържания в Кийл студент, е безспорно. Има достатъчно улики, че двамата са си сътрудничели тясно, т.е. познавали са се добре. Дори само фактът, че двете взривни устройства е трябвало да детонират точно по одно и също време, говори достатъчно.

Няма съмнение, че разследващата мрежа на националните и международните органи за сигурност този път сработи добре, ала и не бива да се пропуска, че това стана едва след неуспешното деяние. И въпреки бързия арест трябва да се констатира, че тъй като вторият извършител още не е открит, а да не говорим пък за сизпатизанти и помощници на бомбаджиите, в Германия човек не може да се почувства на по-сигурно място.

Сега също така стана ясно, че Германия възоснова на отказа си да участва във войната в Ирак се чувстваше относително сигурно, но все пак попадна на мушката на терористичните мрежи. Вероятно съвсем не е абсурдно да се предположи, че ливанският прозихд на студента от Кийл е евентуална наказателна акция за очакваното участие на германски войници в омиротворителния корпус на ООН в Южен Ливан.

При това на тези хора им е относително безразлично, кой може да стане жертва на подобни подли и жестоки атентати, главното е, сред населението да се създава чувството за несигурност, страх и ужас.

Долна игра с живота на невинни граждани и, както става обикновено при терористични нападения, да се превърне обществото в полицейска държава посредством терора. Естествено и сега се раздадоха гласове, които след успеха с видеозаписите от Кьолн издигат искания за още по-обилно оборудване с контролни камери и същевременно разширяване правомощията на Бундесвера за действия и в страната.

При това най-важните домашни още не са написани. Отдавна вече е налице широк политически консенсус относно въвеждането на антирерористична картотека. Къде остава тя? От само себе си се разбира, че всяка общност трябва да е в състояние да се защитава от враговете си, също и използвайки тайните служби и информационните технологии за набавяне на колкото е възможно повече информации.

Тук обаче трябва да се прави ясна разлика между фактически деяния и подозрения. Не може и не бива да бъде, практически всеки гражданин може да влезе в тази картотека само възоснова на голи подозрения. Освен това тук е в сила принципът: прозрачността и принципите на правовата държава трябва да се гарантират.

Никой не може и не бива да иска тотално прозрачния и регистриран гражданин. По този начин би се осъществило именно онова, към което се стремят и терористичните организации. Развитието на свободната демокрация по посока към полицейска държава. Работата е там, че тези хора мразят демокрацията, пмразят всички либерални и социални общества, чиите цели контрастират на ислямистките. Става дума за изкуствено раздухвания конфликт “религиозна държава срещу гражданска държава”.

Именно поради това е в сила: въпреки акутната, очевидно нарастваща опасност от терора в Германия ,отговорните политици и офицери от службите за сигурност трябва да запазят разума си хладен. Именно актуалният успех с досега прилаганите средства, сочи, че тази държава е в състояние да се брани. С други думи: няма място за пансика нито пък ни най-малък повод за по-нататъшно ограничаване правата на гражданите.