След потвърждаването на присъдите срещу петте български медицински сестри

ебните процедури и в незачитане на неопровержими доказателства.

В демократичните държави се прави ясно разграничение между политиката и правото. Още по-жалко, особено след потвърждаването от Либия на смъртните присъди по делото за СПИН-епидемията в Бенгази. Жалко е, защото именно това разделение на властите в демократичния свят прави невъзможно да се използват политически лостове срещу Либия да сложи край на подлата игра, която тя играе вече 7 години с пет български медицински сестри и един палестински лекар. Обвинени в умишлено заразяване с вируса на СПИН на повече от 400 деца 5 години след началото на процеса срещу тях те бяха осъдени на смърт. Последва отмяна на смъртните наказания от либийския Върховен съд, който върна делото за ново разглеждане в първата съдебна инстанция. Той от своя страна, макар и с друг съдебен състав, отново наложи смъртни наказания на обвиняемите.

Сега пред тях остава една последна възможност – да обжалват присъдата. Но вероятно въобще няма да се стигне дотам. Либийският ръководител Муамар Кадафи е в състояние да приключи този случай като спаси осъдените на смърт. Навремето той пати милиони за да откупи живота на отвлечените в Индонезия или в пустинята Сахара германски заложници. Защо точно сега да му е безразлична съдбата на тези шест чужденци, които на всичкото отгоре сега се намират в ръцете му?

Със решението си да окаже съдействие и да изплати парични обезщетения за жертвите на атентата над Локърби Кадафи проправи пътя за завръщането на неговата страна в международната общност. Европа го прие с отворени обятия, а САЩ предпочетоха да изчакат докато той се отрече от ядрената си програма. Либийският ръководител обаче трябва да знае, че за по-дълготрайно сближаване със Запада е необходимо нещо повече от негоите чекове за милиони. Тук става въпрос за поне елементарна проява на хуманност, каквато заслужават обвинените в този процес, дори и ако не се познава в детайли това дело. Все пак това, което знаем, е напълно достатъчно, а именно, че признанията са били изтръгнати с мъчения, че международни експерти датираха заразата още преди постъпването на българките на работа в Бенгази, и че причините за епидемията се коренят в лошите санитарни условия в Либия.

Либийската страна сега не може да поднови “офертата” си към България, да откупи своите сънароднички като изплати на всяко пострадало семейство по 10 млн. евро. Навремето Кадафи откупи от терористи заложници. Не си ли дава сметка, че сега самият той влиза в ролята на терорист?

С това той застрашава така важното за страната му сближаване с Европа, защото не бива да се забравя, че България принадлежи към Европа. При това не заради присъединяването на страната към ЕС, но след 1 януари 2007 вече със сигурност. И със сигурност сега в Брюксел, Берлин и в още много столици няма да могат вече така “безсрамно” да бягат от темата за обвинените в Либия български медици.

Сега срещу Либия трябват ясно послание и преди всичко ясни действия. Въпреки разделението на властите и ясното разграничаване между политиката и правото.