След публикуването на доклада на Европейската комисия

Реакцията след представянето на редовния годишен доклад на Европейската комисия относно напредъка на България и Румъния в подготовката за членство в ЕС не е изненада за никого. Онези, които участват в управлението на страната я четат по един начин, опозицията – по друг. Първите казват, че оценката е по-скоро благоприятна, вторите – че е по-скоро неблагоприятна.

В известен смисъл и първите, и вторите са прави. Едните говорят така: предприетите в страната реформи са съществени, но все още остават сериозни притеснения . Другите казват: Съществуват сериозни притеснения, въпреки, че в страната са предприети необходимите реформи .

Съобщението, че чашата е наполовина пълна и съобщението, че чашата е наполовина празна са твърдения, които не се различават едно от друго. Начинът, по който се поднася въпросната информация обаче е коренно противоположен, което може да се дължи както на вродения оптимизъм или песимизъм на говорещите, така и на целенасочен опит за манипулация на слушателите. В случая обаче става дума за политическа употреба на една добре известна на всички ни диагноза. България не е готова за членство в Европейския съюз. И ако това се случи на 1 януари 2007-ма – то няма да е резултат на качествена промяна, а на политическа европейска конюнктура.

Българският патос при коментирането на доклада, който бе оповестен преди часове е за вътрешна употреба. И има отношение към състезанието за спечелване на локални битки:

Докладът е по-лош от нашите очаквания, защото в него присъства формулата “ЕК ще предложи България да бъде отложена, ако има риск”, посочи лидерът на ДСБ Иван Костов.

Критиките на Европейската комисия към страната ни в областта на борбата с организираната престъпност са пресилени, според главният секретар на МВР ген. Илия Илиев, а според бившия премиер Симеон Сакскобургготски Тристранната коалиция е преимущество в очите на Брюксел.

Различните акценти при интерпретацията на направения анализ бяха ясни много преди еврокомисарят Оли Рен да съобщи, че едва през април ще се вземе окончателното решение дали да се отложи или не приемането на страната в Европейската общност. Всъщност докладът не казва почти нищо, което да не ни е известно:

Проблемните звена са съдебната реформа, корупцията във висшите етажи на властта, организираната престъпност, защитата на интелектуалната собственост, селското стопанство, капацитета за усвояване на структурните фондове и незадоволителните резултати в областта на човешките права и защитата на малцинството. Всичко това предполага много много работа! Но от Брюксел внушават, че възможността за членство през 2007 не е загубена. Политически коректно, разбира се. Надеждата умира последна…

Ако трябва с три думи да се обобщи казаното, то те ще бъдат мотивация, мобилизация, ефективност! Извод, който също така е отдавна известен на управляващия елит в страната.

Възможно ли е за пет месеца всичко това да се случи? Ако трябва да преценяваме напълно реално, то отговорът е отрицателен. Причините са комплексни, но най-драматичната сред тях е проблемът с кадрите. За съжаление тази отдавна известна нам истина е намерила място в доклада на еврокомисията, където се говори за липса на административен капацитет. Което е съвършено друго измерение на осезаемия дефицит на качествени хора във възлови места на управлението.

Ако през април се окаже, че въпреки всичко България е допусната в клуба още от 2007-ма – нека пак повторим това - то няма да бъде защото е изпълнила препоръките от оповестения преди два дни доклад, а поради други съображения на Европейския елит.