След 1 май за членство в ЕС наред са Румъния и България

Цифрата на огромния дисплей над едно от най-оживените кръстовища в Букурещ вече слезе под 1000: само още 997 дни остават до приемането на Румъния в ЕС. Датата 1. Януари 2007 година има почти хилядолетно измерение в масовото съзнание в Румъния. Заедно с България румънците очакват да влязат в ЕС в началото на 2007, а присъединяването на двете страни към НАТО в края на март беше и важна крачка в тази посока.

Увереността в датата 1 януари 2007 се споделя от всички партиr и рядко бива поставяна на изпитание. Едно от изключенията е комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген, който през март предупреди, че приемането на България и Румъния може да се отложи, ако продължава застоят в необходимите правосъдни реформи. Правителствата в София и в Букурещ начаса побързаха да се съгласят с еврокомисаря и да подгонят министерствата и парламентите. ”Всяка дума на Ферхойген е вярна,” каза българската министърката по европейските въпроси Меглена Кунева. Румънците преживяха тежък шок, когато в края на февруари Европейският парламент направи опит да замрази преговорите със страната, понеже стана известно, че продължава практиката на осиновявания на румънски сираци от чужденци. Налице е подозрението, че става дума за масова продажба на деца, смятат парламентаристите. Българите обаче се притекоха в помощ на съседите си. Повечето обвинения срещу Румъния са неоснователни, каза българският външен министър Соломон Паси.

За Румъния и България, кандидатите от така наречения втори тур на разширяването, приемането на десетте е най-вече импулс, но и доказателство, че проектът работи. Соломон Паси вече на няколко пъти профилактично предупреди, че след 1 май в ЕС има опасност да се появи ”умора от разширяването”. Това е и сигнал към неговите собствени колеги в правителството по никакъв начин да не намаляват усилията. В Букурещ посрещнаха с тревога изявлението на баварския министър-председател Едмунд Щойбер, че след 1 май ЕС най-напред трябва да спокойствие да се отдаде на своето задълбочаване.

Най-голямата неизвестна величина е позицията на отделните национални правителства по следващия кръг от разширяването. Защото самата Еврокомисия и кандидатите са общо-взето доволни едни от други. В редовните си доклади за напредъка Комисията изтъква, че България и Румъния могат да се справят. Тези доклади обаче не поставят същински акценти: в тях, съвсем по чиновнически, прегледно се изброяват всички предимства и недостатъци, без да се поставят в някакво съотношение. Така на очевидно подобрените грижи за децата в сиропиталищата е отделено точно толкова място, колкото и на стопанския ръст, който и в двете страни вече от няколко години е около четирите процента. Доходите на българите и мумънците обаче са около една четвърт от средните в ЕС, а в най-бедната страна от първия кръг на източното разширяване, Латвия, те все пак достигат 39 на сто. С други думи, Комисията сякаш сама не знае кое колко е важно.

Официално и България, и Румъния искат да приключат преговорите още тази година, а през 2005 да подпишат договорите за присъединяване. Очевидно демонстративната увереност в близкото еврочленство няма да се промени поне до следващите избори – през юни и ноември в Румъния, през юни догодина в България. Какво ще бъде след това – гаранция няма. Още през ноември миналата година авторитетната букурещка социоложка Алина Мунгиу каза, че всъщност 2008 година е хубава дата. А политологът Адриан Чорояну, който е и съветник на опозиционния лидер Теодор Столожан, стига дори по-далеч. Според него двете страни все още не били готови за една солидна конструкция и в този смисъл еврочленството в момента не било в техен интерес.