Случаят "Евстатиев": колко ли още има като него?

След омерзителния стрелчански случай, разбъркал здраво довчерашното овчедушие на местните хора, Стрелча заличи Иван Евстатиев. Поне така твърдят новинарските заглавия. Или поне така си мислят членовете на Общинския завет, гласували с пълно единодушие за отнемане на званието "почетен гражданин" на бившия кмет, с което той бе удостоен по време на кметуването си.

След като новината за Евстатиев и насиленото от него непълнолетно момиче обиколи цялата страна, общинските съветници от Стрелча обвиниха кмета и във финансови злоупотреби. А местните хора премахнаха всички табели с името му, които са били сложени по негово желание върху паметници в града.

Кое ни събужда и предизвиква да прегласуваме с болшинство решенията си от днес за утре, да подменим "Осанна!" с "Разпни го!"? Само стореното зло ли? И нима злото е толкова лесно заличимо?

Кого обвързват веригите от въпроси?

Съществува още цяла верига от въпроси, на която заедно трябва да се потърси общоприемлив отговор, преди да е станало твърде късно. На първо място – само за себе си ли процъфтява злото или ние го допускаме и храним със своето мълчание, апатия, дори съучастие и подкрепа?

Ако Иван Евстатиев е такъв, какъвто го описват днес, то защо много от онези, които жадуват да го линчуват, са гласували за него? За да им построи най-много паметници и чешмички на квадратен метър и да запише Стрелча в Книгата на рекордите "Гинес" или за да ги включи в някои от своите печеливши властови или разгулни схеми?

Защо партията, която го издига, а и налага отгоре пряко волята и аргументите на местните си членове, си затваря очите в продължение на години за разпасаното своеволие на доктора по право, за приятелството му с осъдени сводници? Защо тя остава глуха за постъпилите жалби на пострадали момичета, "чиято уста овреме е затворена" и носещите се тягостни мълви из Пазарджик и Стрелча за "слабия ангел" на Евстатиев?

Лесната работа – срам за майстора

Невъзможно е да свеждаме политиката само до интереси и слугинаж, да я прокламираме като "безнаказан мръсен бизнес". Изглежда Иван Евстатиев е "представителна извадка" точно на подобна криворазбраност, наложила се с цинизма си почти навсякъде в България.

Местни партийни и икономически самодържци и насилници владеят страховете и поминъка, перспективите и дори живота на хората, недосегаеми за полицията и правосъдието. Олицетворяват и насаждат злото, което расте метастазно и разяжда обществения организъм, омаломощава го и го превръща в пихтиеста маса, неспособна да се справи не само с най-елементарните задачи на съществуването, но и с демократичното си право на свободен избор.

За това говори и фактът, че все повече неформални властови позиции се заемат от неподготвени, некомпетентни и неподходящи за отговорността на управлението и побличността хора. И не е лесна работа да ги заличим заедно с причиненото от тях зло в мига, в който стъпят толкова накриво, че съвсем ни причернее. Не е лесна работа нито в частния, нито в общия случай: иска се по-често и нашето мислещо гражданско усилие.