Случаят “Цицеро” и свободата на печата

Свободата на печата е стълб на демокрацията в Германия. Преди 41 години младата Федерална република изживя като ритуал на посвещение така наречената афера “Шпигел”, при която основателят и издател на списание “Шпигел” Рудолф Аугщайн беше задържан временно по обвинение в държавна измяна - както се оказа, неоснователно. Също и тогава Конституционният съд отсъди в полза на свободата на печата. Сега същата инстанция трябваше пак да стори това, защото междувременно зачестяват опитите за подкопаване на свободата на печата.

Обиските и конфискациите, както в случая с “Цицеро”, се увеличават. От 1987 насам Съюзът на германските журналисти е регистрирал 187 такива случая, като обвинението винаги гласи “подстрекателство към или участие в издаване на държавна тайна”. Макар в последна сметка да става дума само за парични глоби, подобен начин на действие сплашва журналистите и техните информатори. Така че всеки журналист неизбежно се вижда принуден да се замисли дали отново да информира критично за действията на държавата и нейните институции – особено когато се налага да цитира от секретни документи.

Явно точно на това разчитат властите, тъй като както става ясно, все повече най-обикновени служебни документи получават грифа “секретно”. Така беше например в случая с бившия затворник от американския лагер Гуантанамо Мурат Курназ. Който досега се осмеляваше да цитира от документацията по неговия случай, трябваше да се опасява от съдебно преследване.

А тъкмо в този, както и в други подобни случаи, обществеността има право на прозрачност и информация. Гражданското общество има право да знае как конкретно се отнасят властите с поетите задължения в областта на човешките права. Защото на нарушенията може да се противопостави само онзи, който изобщо знае за това. В условията на демокрацията работата на журналистите се състои тъкмо в това да събират такава информация и да я предоставят на обществеността. Публичната дискусия, предизвикана от такива разкрития, е онова, което укрепва основите на демократичната система.

Германският конституционен съд застана отново на страната на свободата на печата: занапред публикуването на една служебна информация няма да е достатъчно, за да се мотивират обиски в редакционните помещения. Също и целта, да се открие евентуално слабо място в съответната служба, няма да е достатъчно вече за извършването на обиски. Отново спечелиха не само засегнатите журналисти, а преди всичко демокрацията и гражданското общество.