Случаят Цумвинкел или как алчността помътнява разума

Клаус Цумвинкел не е кой да е: той е един от най-известните, могъщи и успешни германски мениджери. От 19 години той оглавява Дойче пост, Германските пощи, а освен това е председател на борда на Дойче телеком. Той има и тесни връзки с политиката; все пак германската държава все още е акционер в двете фирми, които той оглавява.

Успехът на Цумвинкел е безспорен. Той превърна едва кретащото предприятие Дойче пост в най-големия в света логистичен концерн с половин милион служители в почти всички страни по света; загубите се превърнаха в многомилиардни печалби.

И ето че сега, само половин година преди пенсионирането си, този човек трябва да гледа как полицията претърсва жилището и бюрото му, търсейки доказателства в подкрепа на подозренията в мащабно укриване на данъци. Естествено, че на първо място е в сила предпоставката за невинност. Но ако се окаже, че Цумвинкел наистина е укривал пари на тайни сметки в Лихтенщайн, тогава неизбежно стигаме до извода, че алчността може да убие и най-здравия разум. Още повече, че в случая става дума за един човек, който изобщо няма нужда да рискува репутацията си. Годишната заплата на Цумвинкел е 3,5 милиона евро. Да не говорим, че благодарение на едно наследство той бе в превъзходно материално положение още преди да започне професионалната си кариера.

Ако Цумвинкел наистина е злоупотребявал, това ще бъде наистина един особено виден случай, но съвсем не единственият. Укриването на данъци се е превърнало в народен спорт в Германия. Някои лъжат на дребно, други посочват неверни данни в данъчната си декларация, трети пък уж забравят печалбите си от чужбина. Отговорните германски власти смятат, че от укриването на данъци всяка година държавната хазна губи 30 милиарда евро.

Сега треперят всички онези, които са депонирали парите си в Лихтенщайн. Защото при уволнението на един банков служител там, последният задигнал поверителни документи за клиенти от Германия, опитвайки се по този начин да изнуди банката. В последна сметка те стигнали до правосъдието - куцузлук не само за Клаус Цумвинкел.