Смъртта на френската култура?

Заглавието трябва да е било измислено от редакцията в Лондон, защото акцентът в обширната статия на парижкия кореспондент на "Тайм", Дон Морисън, е по-нюансиран: има се предвид намаляващото влияние на френската култура. Морисън твърди, че предизвикващата навремето такова възхищение Франция била днес един посредствен актьор на глобалния пазар на културата. Така поставена тезата му е напълно достойна за дискусия - при условие, че се основаваше на познаване на фактите и притежаваше интелектуална убедителност. И двете липсват обаче в текста на Морисън, пропит от фалшиви идеологически предпоставки, представящ неверни или изкривени факти и излъчващ, не на последно място, доста силна антигалска злъч.

Морисън прелита със свръхзвукова скорост над всеки културен обект, като всеки път пропуска целта. Обстоятелството, че по-малко от дузина френски романи биват превеждани годишно на английски, докато 30 процента от публикуваната във Франция литература била от английски превод, говори за любознателността на французите - и против онази на американците. Това, че днес във Франция нямало никой, който да се сравнява с композиторите-гиганти на 20 в. Дебюси, Сати, Равел или Миьо, може да твърди само някой, който не е чувал за Пиер Булез, Анри Дутиьо или Жерар Гризе. А това, че френската система на държавни субсидии насърчавала посредствеността, е едно от онези общи места, срещащи се в писанията не само на англосаксонските журналисти.

Принципната аналитична грешка в статията на Морисън се състои в това, че бърка успеха с качеството. Разминаването между американците и европейците относно предназначението на художествените продукти - там стоки, тук самоцелни творения - е добре известно. Морисън илюстрира почти карикатурно американската позиция, като привежда изключително меркантилни аргументи. Но той не ги устоява последователно, а постоянно прескача от комерсиалната на художествената стойност и обратно: например, много от уважаваните френски писатели се продавали зле в чужбина, защото се задоволявали с "пречистена, елегантна литература".

Френската реакция бе крайно пресилена. Културбюрократи чак до министерствата, обичайните "телевизионни философи" и журналистите се видяха принудени да отвърнат с огорчение или злъч на писанието на Морисън. Само спокойно! - би искал да им каже човек и да ги посъветва да имат повече доверие в качествата на собствените си творци - и по-малко в така превъзнасяния във Франция "американски журнализъм".