Социализъм за богаташите

До 700 милиарда долара ще похарчи американската държава, за да изкупи от банките кредити, чиято стойност никой не знае и при които една значителна част вероятно няма вече никаква стойност. Грешките, безграничната алчност и престъпното лекомислие, безумието и криминалните действия не се наказват, както биха го изисквали правилата на пазарното стопанство, а се възнаграждават. При това не само защото държавата санира балансите на банките, а и съвсем конкретно: понастоящем инвестиционните банкери отново инкасират неприлично високи суми долари, паундове и евро. Този път възнагражденията са не за милиардни печалби, а от новите собственици на останките от "Лемън Брадърс" и други продадени уолстрийтски институти се раздават премии за запазване.

Най-голямата банкова криза след "Черния петък"

през 1929 година генерира нов модел за тази сфера на икономиката: социализъм за богаташите. Печалбите се приватизират, загубите се поемат от държавата, а по този начин - от данъкоплатците. Провалът е двустранен: както за пазара, така и за държавата. Пазарът бе обявен за невалиден, когато банките преди около 25 години бяха отделени от реалната икономика и започнаха по този начин да надуват гигантски балон на финансовите пазари. Държавата или проспиваше или съзнателно извръщаше поглед по отношение на надзора и регулирането на финансовите пазари. Печалби от 25 на сто и повече от размера на използвания капитал се смятаха за нормални. В танца около "Златния Телец" определяща беше алчността. С гигантски дългове бяха раздухвани напълно несериозни сделки. Така например "Лемън Брадърс" е използвал за всеки долар собствен капитал 30 долара поети кредити. Трябваше да се случи това, което и настъпи.

Със спретнатия във Вашингтон пакет от спасителни мерки за 700 милиарда долара се подпомагат разклатените банки, преди всичко обаче се избягва световната паника на борсите. Защото

никой вече не вярва на самоизцеряващите сили на пазара

а най-малко пък онези, които твърде добре знаят, колко несериозно бе голямото колело, въртяно през двете последни десетилетия от банките и на борсите.

Спасяването на финансовия сектор няма нищо общо с пазарната икономика. За използването на неимоверни суми пари на данъкоплатеца има само едно единствено оправдание: предприема се опит да се предотврати най-лошото, а именно - глобалния срив. Разбира се, този пазарно-икономически грях трябва да има и своята обратна страна. Банките трябва да бъдат подложени на по-строги надзор и регулация. Ако не се удаде да бъде обуздан американския финансов капитализъм, веднага след спасението играта ще започне отначало. Защото алчността като главна движеща сила на несериозните банкови и борсови сделки оцеля от кризата без да понесе никакви вреди.