Социално-икономическите проблеми на Балканите като източник на престъпност

В едно радиопредаване на английските програми БиБиСи преди няколко дни беше обсъдена перспективата на балканските страни, които общественото мнение в ЕС все още често дамгосва като неспособни на демокрация и като източник на организирана престъпност. Журналистът Миша Глени, добър познавач на региона, изложи своите възгледи по въпроса, като специално се спря на България. Предлагаме ви част от тази дискусия.

В началото на дискусията Миша Глени иронично отбелязва, че докъм Втората световна война Великобритания все още имала отомански махмурлук и Чърчил направо продал Балканите на Сталин през 1944 година. Глени нарича себе си ”балкански патриот” и продължава:

Онази сделка затвори пътя на Югоизточна Европа към всякакви демократични процеси и всъщност породи мита, че Балканите по определение за недемократични. Че не обичат демокрацията, че не знаят какво да правят с нея и че непрекъснато пораждат ужасни хора като Чаушеску.

Но днес от Балканите към Западна Европа наистина проникват недемократични заплахи – например организираната престъпност, припомня водещият на дискусията. Миша Глени отговаря така:

През 1989 година една цяла система със стотици милиони хора колабира буквално от днес за утре. По ирония на съдбата от това спечелиха най-вече пазителите на предишния режим – например тайните служби, които още през 80-те години бяха много добре информирани и знаеха какво ще става. В България хората от тайната полиция трескаво се готвеха да прегърнат капитализма. Чрез тях Комунистическата партия откри много фирми на запад, които започнаха да търгуват с наркотици, с оръжие и с хора. Този факт беше известен, но западните служби за сигурност не можеха да разкъсат огромната им мрежа, която действаше много ефективно от Близкия Изток чак до Западна Европа.

Така че, когато комунизмът колабира, те просто смениха фронта, отвориха си фирми и радостно се отдадоха на контрабанда, така ли?

Точно така. Помагаше им друга група привилегировани хора в България – една категория спортисти, които може би помните от 70-те и 80-те години: тежкоатлети, боксьори, борци. На времето те се въдеха главно в Източна Европа, мнозина бяха именно българи, а в българското общество позицията им беше изключително привилегирована. Тези две групи, които ги бива в убийствата, бива ги в преследванията и в контрабандата неочаквано се превърнаха в нови елити. При липсата на каквито и да било закони те просто започнаха да грабят пари, да грабят заводи, да заграбват цели примшилени сектори и да създават нови бизнес-империи с външноикономиески котакти.

Тези нови елити са създали в България нещо, което вие описвате като ”паяжина-капан”. Бихте ли обяснили този термин, от лекцията, която предстои да изнесете пред Амнести Интернешънъл? На този въпрос на водещия журналистът Миша Глени отговаря:

Човекът, на когото обръщам най-голямо внимание, е Илия Павлов. Той беше борец, свързан беше с тайните служби и с политиците-реформатори. Той и неговите приятели от независимите синдикати, които минаваха за бастион на либерализма и прозападното мислене, постъпваха по следния начин. Отиват, примерно, при директора на някое голямо държавно предприятие и му казват: ”Сега ще правиш каквото ти наредим, иначе ще изкараме работниците на стачка. Ще открием фирма, която ще доставя на твоя завод всички необходими суровини – ние ще ти ги продаваме по световни цени, а всъщност ги купуваме от Русия на безценица. После крайния си продукт ще продаваш евтино пак на нас, а ние ще го препродаваме на свободния пазар.” Разбира се, тогава държавните предприятия още получаваха субсидии, така че през тези заводи българският данъкоплатец пълнеше джобовете на Илия Павлов, който в резултат от това стана и най-богатият човек в България, а през 2003 година си отиде без време, защото го застреляха.

По-нататък в разговора става дума за масовото обедняване на страните в Източна и Югоизточна Европа, в резултат от което те започват да изнасят престъпност на Запад. Миша Глени продължава:

Изобщо не си мислете, че можем да държим източноевропейските и балканските мафии далеч от Европа. За организираната престъпност е детска игра да достигне Западна Европа. Ние обаче имаме нужда от друго: от почтени хора, с чиято помощ да решаваме такива проблеми като застаряващото население и огромните празнини на трудовия пазар. Но тъкмо такива хора от Югоизточна Европа не могат да работят на Запад заради ограниченията и високата безработица. А това само насърчава организираната престъпност. Вярно, в момента има някакъв ограничен приток на работна ръка благодарение на присъединителния процес за ЕС. В Югоизточна Европа обаче имаме сериозен проблем със сигурността заради Косово – проблем, за които и ние носим голяма вина. Това, впрочем, е проблем за цяла Европа, в дъното на който са не толкова етническите напрежения, колкото високата безработица. Тъкмо това трябва да разберем, ако искаме да се борим срещу организираната престъпонст. Важно е да гарантираме на хората в Югоизточна Европа някаква степен на социална сигурност и да видим какви са нуждите им. И още нещо: организираната престъпност е толкова силна, просто защото ЕС е най-благоденстващият пазар в човешката история. Просто в ЕС все още има прекалено много граждани, които са готови да плащат на проститутки и да си купуват контрабандни цигари.

Бъдещото приемане на България и Румъния в ЕС е едно от най-добрите средства за борба срещу притока на престъпност, отбелязват участниците в дискусията, а Миша Глени цитира, както сам казва, една популярна констатация на хората, познаващи Югоизточна Европа: ”Ако Европа не прегърне Балканите, Балканите ще прегърнат Европа.” Той продължава:

За мен е вън от всяко съмнение, че както сигурността ни, така и икономиката просто налагат в ЕС възможно най-бързо да бъдат приети така наречените ”Западни Балкани”. В същото време има хора – няма да ги споменавам поименно, но повечето са в Италия – които държат на сегашното разделение, защото благодарение на него си осигуряват евтина работна ръка. Става дума за хора дори на правителствено равнище, които използват имиграционната политика, за да наемат албански и сръбски работници, без да плащат данъци.

В много от тези страни, включително и в България, хората са високо образовани, а често пъти там има и добре развито селско стопанство. Тоест, при едно добро управление и при отворени пазари те няма как да не успеят, отбелязва водещият на дискусията, а Миша Глени обобщава:

Те обаче имат нужда от институции. По отношение на България, например, британското правителство положи огромни усилия за изграждане на такива институции. Британците разбират колко важни са тези институции за сваляне на социалните напрежения и упорито ги налагат. В България вече са налице и първите резултати.