Спечели ли демокрацията от местните избори в България?

Смисълът от това, да се правят избори, е от тях да печели демокрацията. Независимо от това, кой е победител и кой – губещ. Така напр. когато в Германия печелят християндемократите или социалдемократите, или в Англия - консерваторите или лейбъристите, винаги от това в крайна сметка печели демократичният процес, демократичното общество, гражданите. Така ли е със сегашните избори в България?

Най-лесно стигнем до отговора на този въпрос, ако направим напречен разрез на структурата на вота.

Етническият вот

На първо място имахме неясно какъв, но със сигурност огромен брой купени гласове. Най-скромните оценки са за между 100 и 200 хиляди купени гласове. Това означава, че имаме етнически вот. Най-показателен е случаят в Ардино, където всички видяха, как в деня на изборите пред избирателните секции спираха автобуси от Турция, от които слизаха хора да гласуват, след което се отправяха към щаба на ДПС, за да си получат парите за пътуването. А после се качваха обратно на автобусите, за да си отидат, откъдето са дошли. Това е т.нар. изборен туризъм с цел упражняване на етнически вот, който няма нищо общо с демокрацията.

Наемно-корпоративен вот

На второ място имаме корпоративен вот. Той се изразява, когато служителите или работниците гласуват за своя работодател. Да припомня, че един от характерните белезите на тези избори е политическото активизиране на бизнеса, който издигна свои собствени, алтернативни на политическите номинации. Причината за това трябва да търсим в неефективното представителство на традиционните политически модели. Кандидатирането на хора, които дават заплати, превръща демократичния и свободен избор във вот на хора, намиращи се в икономическа зависимост от други хора. Затова можем да говорим и за корпоративен, или още по-точно – за наемно-корпоративен вот на тези избори.

Гласуването за "Мой човек”

На следващо място имаме идеологически вот. Ако приемем, че всеки един от грубо 60-те хиляди кандидати за кметове и общински съветници има поне по 5-10 приятели, които със сигурност са го подкрепили на принципа: “Той е мой човек”, ще излезе, че 600 хиляди гласа са дадени на приятелски начала, а не заради качествата на кандидатите. Съгласете се, че и това не е много демократично.

За да довършим сметката трябва да съберем тези отделни съвкупности, и да видим, колко остава за свободния, неповлияния и непредопределен вот? А ако към това добавим и факта, че на тези избори гласуваха по-малко от половината български избиратели, става ясно, колко изкривен всъщност е резултатът от това гласуване. А иначе звучи много хубаво, когато ни уверяват, че смисълът да се участва на избори е да се подобри работата на общинските администрации, на местната власт въобще, а оттук и животът на хората по места. Вместо това какво виждаме – тотално деформиране на демократичния принцип на свободно волеизявление и замяната му със съмнителни модели за конфигуриране на управленските среди, които нямат нищо общо с демократичния процес. Казано по друг начин – политическото и идеологическо противопоставяне, характерно за изборите в ранните години на демокрацията в България, днес е отстъпило място на съвършено нови мотиви и механизми за издигане на кандидати за властта и събирането на гласовете за тях.

Тенденцията е към намаляване броя на политически мотивираните гласове и подмяната им с купени такива – без значение, дали това става с етнически, корпоративен, идеологически или някакъв друг вид вот. От това не губят партиите и политиците. Губи демократичният процес, от който и без това в България се чувства остър дефицит!