Списание "Шпигел" за иманярството в България

Майсторски творби на античното занаятчийско изкуство: филигранни листчета от най-фино злато, сплетени в лавров венец, носени и от римските императори. Към тях мощни наколенки от сребро със златни апликации, символ на общественото положение и властта, изготвени през 4-ти или 3-ти век преди Христа. Витрините на Националния исторически музей в София са препълнени с подобни съкровища от древността.

През последните години археолозите често се натъкват на подобни дароценности от изпълнената с превратности история на страната. През лятото на 2005 г. учените под ръководството на археолога Георги Китов по време на разкопки край Казанлък намериха маско от чисто злато, носена някога от един от най-могъщите владетели на тракийската династия - Терес, основал през 5-то столетие процъфтяваща империя. В средата на месец юли екипът на Китов намери на 85 км източно от Сливен втора златна смъртна маска. освен това гробницата на този тракийски владетел съдържаше ритуална посуда и ценна керамика.

Китов и колегите му обаче се сдобиха с конкуренция. Иманяри систематично прекопават като къртици земните недра на балканската страна в търсене на антични монети, статетки или керамични съдове. Между тях и учените започна борба за ценностите от миналото.

"Мародерите разполагат с най-съвременна техника и с добри джипове, много са мобилни и превъзходно информирани", казва софийският археолог Николай Марков. "Нашите противници в никакъв случай не са аматьори, начинът им на действие сочи, че тук става дума за организирана престъпност".

Володя Велков е началник на наброяващо 30 човека специално подразделение, отговорно за борбата срещу организираните грабеж и контрабанда на културни ценности. "В близост до древни селища", разказва Велков "се наме местна работна ръка срещу няколко лева за юнашко копане. Доходоносна работа за всички онези, които иначе живеят в бедност. Посредници взимат после от тях ценните находки и се опитват да пренесат ценната стока, колкото е възможно по-бързо през границата. Защото купувачите на древните съкровища са предимно в чужбина, казва Велков, например в Германия или Австрия. В Мюнхен, потвърждават германски следователи, през последните години са се установили редица несериозни търговци на антики, предлагащи и гореща стока от Балканите. България междувременно е изпреварила дори Италия и Гърция като основен доставчик за ценни предмети от древността, казва и Нейл Броуди, директор на изследователския център по антична история в Кеймбридж, Великобритания.