Списание "Щерн": защо намалява подкрепата за Меркел

Ако някой беше записал тази среща и я беше излъчил сутринта по радиото, сега по улиците ни щеше да има безредици също както в Унгария. До късно през ноща министър-педседателите на управляваните от ХДС/ХСС германски провинции и канцлерката Меркел се трудиха над блокиралата здравна реформа и над отломъците, останали от общата им политика. Няколко часа по-късно един от присъствалите на срещата казва изречението, което избухва като ръчна граната: ” Нея не я е грижа за страната!”. Под ”нея” се разбира германската канцлерка, която при встъпването си в длъжност се закле, да увеличава благата на германския народ и да го пази от вреди.

В Будапеща хората излязоха по улиците, защото става дума за лъжи, признати от премиера в емоционална реч, за много лъжи, произнасяни сутрин, обед и вечер и през нощта. В Берлин по време на срещата на лидерите на ХДС/ХСС става дума само за една лъжа, за една единствена, но всъщност възможно най-голямата. А именно за това, че ХДС управлява, знаейки, какво прави, целенасочено и благонадежно, единно и решително, воедин единствено от целта, да работи за благото на народа. Казано направо, лъжата на християндемократите се състои в това, че те се кълнат в компетентността си.

Германците са търпеливи, готови са да понасят страадния и са демократично зрял народ. Те не излизат веднага на улицита, за да проетстират, не подпалват коли, не щурмуват телевизонни станции и правителствени сгради. Само че 40-50% от тях не желаят да участват в избори, а една малка група гласува за дяснорадикалните сили. Освен това германците не знаят, какво се случва зад затворените врати на политиката, а пък журналистите, които го научават, са длъжни да се съобразяват с информационните си източници, пожелали анонимност и неразпространяване на информацията. Само че германците все пак предусещат, какво става и реагират. Тяхната улица на протестите са социлогочиските проучвания и те показват едно: горящи барикади.

Пламъците на тези барикади осветяват не криза между коалиционните партньори, а криза вътре в ХДС. За първи път от аферата с черните каси по време на Кол подкрепата за християндемократите е поднала под 30%. През февруари процентите бяха все още 40. И още: за първи път от края на предизборната кампания през 2002-ра година социалдемократите са по-напред и одобрението за председателя им Курт Бек отскочи до 30% почти толкова, колкото има Ангела Меркел, която обаче изгуби 12 пунка само от май до сега. При това християндемократите са така изпокарани по между си, че обидите, които си нанасят един друг пасват по-скоро за отношениея между противници.

Де да знаеха германците, кой ги управлява и най-вече как...Християн-демократите -премиери на отделните провинции си вярват, че знаят, как да управляват и го правят – всеки по своя си начин, разибара се водени от собствените си сметки, как да отскочат така, че трамплинът да ги изхвърли по-нависоко в Берлин. Ангела меркел се превърна в жертва на собствената си властова система. Лоялността в тази система винаги е била по- ценна от професионализма, без занчение дали в канцлерството или в парламента. В резултат на това се появи керванът на посредствеността, в който най-добрите не могат да си намерят мястото или не им дават и който застрашава самата канцлерка. И ако тя иска да спре тръгналия по нанадолнището керван ще трябва или да започне нова персонална политика, или въпросът за смяната на канцлера ще се превърне в актуална тема за ХДС, пише коментаторът на списание ”Щерн”.