Спрямо Русия Европа действа смело и постигна много

Ето основните акценти в анализа на Геро фон Рандо в "Ди Цайт".

В тази криза Европа действа смело и постигна много – независимо, че Русия наруши международното право и спечели териториални придобивки в Грузия. Първият успех на Европа беше споразумението между 27-те държави по общата политика към Русия. Успехи номер две и три: светкавично наложеното примирие и отказът на Москва от плановете й да свали грузинския президент; последва и споразумение с обвързващи срокове за изтеглянето на руските войски. Все дипломатически постижения, които имат стойност не само на хартия, но и на бойното поле, където се лее кръв.

Браво Сарко, така ли?

А може би Саркози просто запълни празнината, оставена от взряната в себе си Америка? Не бива нито да подценяваме нито да надценяваме външната политика на САЩ. Нейният апарат може да реагира по всяко време. Четвъртият успех на ЕС не е толкова видим, но това не го прави по-маловажен: Европа вече се дефинира политически. Не с помощта на някакви документи, а чрез действията си. Европейците светкавично реагираха на войната в периферията си, говориха в прав текст и успяха да обезвредят бомбата. Саркози също говори в прав текст, когато му е важно. Така се случва, например, да формулира съвсем кратко дълбокия смисъл на Евросъюза: без войни! В такива моменти Европа внезапно престава да изглежда нещо абстрактно. Близостта до гражданите се създава именно чрез разбираем език. Въпреки това обаче положението си остава сложно. Сложен е, например,

балансът между сигурност и правова държава

Освен това: ако става дума за теория, Украйна би трябвало да бъде в ЕС, така ще е справедливо. Но френската и германската външна политика предпочитат Украйна да е привилегирован съсед, а не член на ЕС. В Париж и Берлин смятат, че политиката на отзивчиво добросъседство ще помогне на Украйна да преодолее вътрешното си разделение, докато евентуалното приемане в ЕС само ще увеличи опасността от разпадане. Да, никак не беше приятно да гледаш разочарованото лице на украинския държавен глава тази седмица в Елисейския дворец. И все пак: една Европа, която си знае границите, създава повече стабилност, отколкото Европа с Украйна и Турция сред членовете си, която вбива клинове в Азия. За Европа винаги са били фатални коалицията с Русия срещу трети страни. Но и конфронтацията с Русия. Днес ЕС действа правилно. В началото на разговорите в Москва имаше момент, когато председателят на Евросъюза просто стана и заяви: „Тръгваме си. Така нищо няма да излезе.” Може да го стори единствено човек, който преди това доброволно е седнал край масата за преговори. Но това не е ясно най-вече на онези, които не проумяват

разликата между решителното поведение и ескалацията

Евросъюзът демонстрира – най-вече пред самия себе си – че може да действа хем твърдо, хем разумно. И доказа, че зависимостта му от Русия е само половината истина и една цяла неистина. Защото Европа е не само най-важният клиент на руската икономика, но и главният й доставчик. След един месец ще се обсъжда партньорството с Русия, но тази среща в Женева всъщност ще бъде най-вече проверка на отношението на европейците към самите себе си. Един ден някой може да каже: обстоятелствата принудиха ЕС да действа сплотено. После те така свикнаха, че това се превърна в норма. Анализира Геро фон Рандо в "Ди Цайт".