Среща на министрите на отбраната от НАТО

Като министър на отбраната Петер Щрук би трябвало да е храбър – по линия на служебните се задължения. И така на него му се наложи храбро прехапе устни, когато бе запитан от журналисти дали евентуалната смяна на федералното правителство бе довела до промени и в областта на германската политика спрямо Ирак – добър повод за предизборна офанзива. Но Щрук храбро устоя на опитите берлинските прения да се прехвърлят към Брюксел, най-малкото това се опита да предотврати:

Не бих искал да спекулирам с изхода от изборите, но съм твърдо убеден, че ако през 2002-ра година канцлер беше станал Едмунд Щойбер, сега германските войници щяха да бъдат в Ирак.

А що се отнася до преценката му за Ангела Меркел –

Не допускам, че по отношение на германската външна политика акцентите ще бъдат изместени.

Следи от предизборната борба, обаче, можеха да се усетят в позицията на германския министър на отбраната по време на закритите заседания на така наречена ядрена планова група. Във федерална република Германия е в ход дискусия, предизвикана от намерението разположените в страната ядрени оръжия окончателно да се изместят извън нейната територия. Дебатите по тази тема бяха предизвикани от зелената депутатка Ангелика Беер, която упрекна червено-зеленото правителство, че е изпуснало възможността да предприеме този ход. По собствените думи на Щрук – той е информирал ядрената планова група за хода на тези германски дебати. Но до задълбочаване по темата не се стигна.

/О-тон/
Мисля, че развитието на дебатите в Германия се наблюдава много внимателно, но това все пак не е общ европейски дебат. Никой не трябва да си прави илюзии в това отношение.

В навечерието на срещата можеше да се установи и, че по този въпрос Щрук не би желал да рискува нов конфликт със Съединените щати по тази тема, най-малкото не в предизборния период. Като и неговият американски колега Доналд Ръмсфелд също предпочете да избегне дискусиите по въпроса.

Що се отнася до същинската тема на разговорите по време на срещата на министрите на отбраната от НАТО – по нея бързо бе постигнато разбиране: НАТО ще подкрепи Африканския съюз с въздушен мост в неговите опити да установи контрол над кризисната суданска провинция Дарфур. Африканският съюз възнамерява да разположи там до 8000 войници. Държавите от НАТО и от Европейския съюз поемат ангажимента да превозят войниците от различните страни до региона. Бундесверът също има готовност, ако бъде поискано неговото участие. Извън този въздушен транспорт или пък тренировъчните мисии правителството в Хартум не смята да допуска навлизането на неафрикански войници.