ССД и Софиянски - коментар от Петко Бочаров

Да, положително тази съвсем новообразувана партия е силно зависима от името Стефан Софиянски. Излишно е да си губя времето в обяснения защо. Той е нейният създател, той е бивш служебен премиер, той е нейната най-известна публична личност и това е достатъчно. Важни са следователно другите два въпроса. Дали атаката срещу Софиянски е политическа? Моето мнение е, че тя е политическа, с претенциите да е маскирана като нормално последствие от закононарушение. Маскировката обаче издиша.

Едно много важно обстоятелство мисля, че остава недообяснено. То е, че отстраняването на Софиянски със съдебно решение от кметския му кабинет е само процедура. То няма нищо общо с предмета на делото срещу него по същество. Съдът няма друг избор, законът го задължава, кметът трябва да бъде отстранен, щом срещу него има производство за престъпление по служба. Затова и апелативният съд потвърди решението на градския съд. Всичко е както трябва да бъде. Странностите започват от тук нататък.

Първо защо прокуратурата се захваща с нещо, станало преди четири години именно сега, само броени месеци преди редовните парламентарни избори. Второ, защо се захваща тъкмо с халите. По този казус в съдебната зала защитата на Софиянски ще разбие обвинението на пух и прах. Абсолютно несериозно е да се мисли, че Софиянски може да бъде политически дискредитиран тъкмо с апорта на халите в смесеното дружество с израелската фирма. Не са толкова наивни в прокуратурата. Та това са топ-юристи! Обяснението може да е следното: имало е политически натиск и обвинителите са услужили през пръсти съзнателно. Друго: целта е била делото да се забави повече от три месеца, за да има нови кметски избори – което е по-логично. И друго: халите са само сигнална ракета, след която ще удари истинската секира с други сделки – което е не по-малко вероятно.

Какво ще излезе ще видим. Но може ли атаката да е само политическа? Според мен всяка политическа атака има парични измерения. Няма как да е другояче. Парите действат чрез политиката и обратно. Така е навсякъде, така е и тук. Кой следователно може да има интерес Софиянски да го няма на сцената?

Най-простият отговор е може би най-верен: който иска да елеминира Софиянски като съперник. Но на кого може да е съперник Софиянски? Там е работата, че той е съперник и на ляво, и на дясно. Едно бъдеще правителство на БСП ще е сакато с управление на столицата в ръцете на дясна коалиция и кмет като Софиянски. Огромните материални и финансови ресурси на София са достатъчно примамлива хапка, за да не си намери място от яд всяко държавно управление, което не може да се разпорежда с тях. От друга страна предстои обединение на десните сили, което ще даде сериозна заявка за властта при следващите избори. Тук кандидатите да водят дружината са достатъчно много – кои от сегашните фигури в дясното пространство може да гледат под вежди Софиянски като съперник? И по-важното, кои сега държат достатъчно властови лостове, за да натиснат прокуратурата? И още нещо: както се очертава бъдещата конфигурация на представителството в следващото Народно събрание Софиянски не само ще е логичен избор на десницата за премиер, ами на всичкото отгоре партията му Съюз на свободните демократи май има всички шансове да изяде закуската на Движението за права и свободи като балансьор – както в самото дясно, тъй и, което е по-лошо, между дясното и лявото.

И накрая, какви са тия конспиративни влияния над политическите процеси в България? Има ли ги? Няма ли ги?

Има ги и още как! Парите, това са влиянията. В една държава като България, дето имаме едва 6 600 долара брутен вътрешен продукт на глава от населението годишно и от всички членове и кандидати за членство в Европейския съюз сме на последно място, а в същото време имаме вече предплатени от ръчно изработените супер лукс последен модел Мерцедеси за по 300 000 евро парчето, никаква друга конспирация за влияние и натиск върху властите не може да има. Тоест у които са парите, те движат пионките. Просто и ясно.