Статистика и Пи-ар

От едната статистика излиза, че рискът „бедност” в България засяга едва около 14% от населението, докато във Великобритания този процент е 19 на сто, а в Италия, и Испания положението явно е направо катастрофално, защото там 20% били застрашени от бедност.

Излиза, че трябва спешно да се готвим за скорошно нашествие на испански и италиански гастарбайтери в България!

Същата статистика обаче ме подсеща, че и българските методи понякога дават същите артефакти като европейските. За бедни и социално слаби в България минават например и хора, които притежават недвижима собственост, ходят всеки ден на работа с кола, които получават наеми, приходи от туризъм или хонорари / необхванати от данъчните власти/. Подобни хора нерядко получават и помощи от богатата българска държава под формата на пари за отопление, безплатни телефонни разговори и т.н. Освен статистически проблем, в България това е и проблем на справедливостта, но това е в една сфера, за която никой засега не се е загрижил особено.

Друга интересна информация с елемент на статистическа недостатъчност дойде от Брюксел

и подчерта един формално верен факт: че България е отличник по сверяване на националното законодателство с европейското. По този показател утвърдени демокрации като Германия, Франция и Великобритания ни дишат прахоляка. Добре, че европейците не са решили да проучат, дали европейските закони се прилагат и на дело. Подобна хеопсова задача би отнела времето и усилията на поколения статистици. Само броят на забатачените съдебни дела в България ще е достатъчен за да излезем на върха на класацията. Освен ако въпросът не бъде решен по-рационално – както този с корупцията – и правителството не покани на свои разноски група благосклонно настроени експерти, които после убедително да обяснят – по възможност от страниците на авторитетни международни издания , че българското правораздаване е не само европейско по закон, но и по изпълнение. Изобщо, ако статистиката куца, нали затова си има пи-ар!