Статия в "Берлинер Цайтунг" за изписването на единната европейска валута на български език

Германският всекидневник подчертава, че сред съществените задачи на ЕС са осигуряването на обща стабилност, благосъстояние, положително развитие, свобода, напредък и мир, но европейците обичали да се занимават с дреболии. В момента спорили дори за една единствена буква. А поводът за този спор бил породен от подписването на споразумението за стабилизация и асоцииране с Черна гора.

България има възражение по един определен въпрос – не е съгласна името на единната европейска валута да се изписва на български Еуро. Тя е единствената от 27-те страни-членки, в които се използва кирилица и думата Европа се изговаря и пише с буквата В, разяснява Торстен Кнуф, който е автор на статията. Софийското правителство иска да е сигурно, че в онзи далечен ден, когато еврото ще бъде въведено в България, името на европейската валута ще се изписва на български с буквата В, както е написано и в договора за присъединяването и към ЕС, пише Кнуф. Останалите страни-членки, обаче, както и Европейската Централна Банка не дават и дума да става за това. Те настояват официалното име на валутата да бъде Еуро.

В статията пише още: “Дни наред българите заплашваха, че ще блокират подписването на споразумението между ЕС и Черна Гора. Обаче, договорът бе подписан, тъй като в последния момент дипломатите намериха временно решение на въпроса. В българския превод на споразумението ще фигурира съкращението ЕUR, което се използва и в сферата на финансите.”

С това, обаче, въпросът за правилното изписване на български на името на единната валута далеч не е решен. В подписаното на 15-ти октомври споразумение се посочва, че временното решение на спора в никакъв случай няма да е прецедент за други правни актове на ЕС.

И двете страни са задължават да приключат лингвистичния спор колкото е възможно по-бързо.

Германският ежедневник подчертава: “За българите този въпрос продължава да бъде много важен, те искат той да бъде разгледан по време на предстоящата среща на върха в Лисабон. Тогава държавните и правителствени ръководители всъщност трябва да обсъдят най-вече основния договор на ЕС, т.е. нещо съвсем важно. Сега обаче става въпрос за една единствена буква. Все пак това е Европа.”