Статия в Зюддойче Цайтунг за скандала около проекта “Митът Батак”

Поводът е, че авторите на проекта искат да представят каталога към него в края на октомври в Берлин, и то в българския Културен институт. Подзаглавието на статията гласи: “Гилотина или позорен стълб: българските националисти заплашват двама изкуствоведи, които проучват историята на една картина”.

И тази вечер в шест часа ще трябва да се запитаме дали една страна, в която се дава премия за главите на учени, всъщност не е по-близо до Средновековието, отколкото до ЕС – остро коментира още в началото авторката Соня Зекри и продължава: Защото всяка сряда и всеки четвъртък българският телевизионен канал СКАТ приканва своите зрители да изпратят снимка и адреса на изкуствоведката Марина Балева срещу възнаграждение от 2500 лева. В статията се цитират заплахите срещу Балева и нейния колега Улф Брунбауер и се разказва накратко за проекта около картината “Баташкото клане” от полския художник Антони Пьотровски: Картината се базира на исторически факт, пише вестникът. През 1876 година български мюсюлмани избиват своите съседи-християни в град Батак. Пьотровски инсценира това деяние в духа на пробуждащото се българско национално съзнание: местният конфликт се превръща в съдбовна битка на българския народ срещу османската тирания. Мъже с чалми гледат безразлично към озарените в бяло тела на озлочестените жени – в контекста на времето езикът на картината е еднозначен. Какво е събитие и какво – мит? Защо точно Батак е избран като място за преклонение? Балева и Брунбауер смятаха да дискутират тъкмо тези въпроси, обаче дотам не се стигна. През май, преди изложбата, срещу двамата се надигна вълна от омраза. Президентът Георги Първанов нарече проекта “лоша провокация”, понеже отричал клането – този упрек беше като запалителна бомба. По-нататък Зюддойче Цайтунг цитира нападките и заплахите срещу учените и разказва за тормоза срещу родителите на Балева. Омразата отново може пак да припламне, пише в края Соня Зекри. Защото в края на октомври трябва да бъде представен каталогът на несъстоялата се изложба – в Берлин, и то по възможност в българския културен институт. Двамата учени го желаят, но смятат, че това е доста нереалистично.