Стопанска панорама

Ако може да се вярва на някои политици, германската икономика е заплашена от нещо като велико преселение на народите. Все повече фирми изнасяли работните си места зад граница, предупреждава например баварският премиер и шеф на ХСС Едмунд Щойбер във връзка с исканията за данъчна реформа. Неотдавна концернът Сименс оповести, че след разширяването на ЕС ще премести в Източна Европа голям брой работни места. изтъкнати мениджъри като баварския млечен магнат Тео Мюлерсъщевременно преместват и личните си резиденции в Швейцария. Заплашен ли е германският фирмен ландшафт действително от обезлюдяване? "Преместването на преки инвестиции поради причини свързанис разходите в страната придобива все по-голяма значение", казва Ролф Крокер от близкия до работодателските кръгове Институт на германската икономика. експертът е загрижен, че все по-често са засегнати и дейности, за които се изисква висока квалификация. Поради това Крокер призовава към овладяване на непреките трудови разходи в Германия: тарифните договори да ненадвишават при повишенията очаквания за 2004 год. ръст на производителността в размер на един процент и половина, а освен това удължаването на работното време без финансово компенсиране било "положително за социалното развитие и конюнктурата" средство за намаляване на непреките разходи". Решително против подобни рецепти е Райнхард Биспинк от близката до синдикатите фондация "Ханс Бьоклер". Експертът по тарифите Биспинк обръща внимание, че възнагражденията в страни като Индия и Китай, но също така и в Източна Европа са с 40 и повече процента по-ниски от равнището на заплащането вГермания. Тъй като вероятно в Германия нито един работник не би проявил готовност да приеме подобни съкращения на доходите си, Биспинек смята, че е безмислено да се отвръща на задграничната конкуренция по отношение на работните места с намаляване на трудовите разходи. Освен това според него реалното нарастване на германските разходи за единица продукция в международен мащаб било извънредно малко и даже напоследък тези разходи проявявали тенденция към спадане. Крокер от Института по икономика отговаря, че на германските фирми би могло да се окаже полезно в конкуренцията с чужбина, да сенамали равнището на надниците в страната, макар и съвсем малко. "Никой не иска чак чешки надници", подчертава той. Биспинк, точно обратното, смята, че впускането в съзтезание по отношение натрудовите разходи няма изгледи да допринесе за някакъв икономически успех. "Досега всеки път сме губели", изтъква той примерно опита от текстилния бранш, където първоначално работните места се преместват в южна Европа, а впоследствие - в Азия. Германският трудов пазар обаче притежавал едно значително предимство по отношение на разходите, а именно "извънредно гъвкавото боравене с работното време". За да се попречи на преместването на работни места зад граница обаче синдикатите били готови на компромиси като например модела 5000 по 5000 на Фолксваген. /Ставаше дума за разкриването на 5 хиляди работни места срещу заплати от по 5000 марки/. Контрааргументът на Крокер в случая гласи, че плаващото работновреме е станала необходимо заради екстремалните съкращения на работното време през последните години. Други експерти пък предупреждават, че не бива да се прекалява с паникьорството. Много фирми изобщо не могат да изнесатпроизводството си зад граница, твърди Херберт Бушер от Института за икономически изследвания в Хале. Причината: или разходите биха били твърде високи или пък зад граница не е налице необходимата квалификация. "Нещо подобно на Марс-сондатане е задача, която би могла да се изпълни в Румъния или в България", гласи неговият пример. А в края на крайщата различия в заплащането има и в самата Германия. Според данните на Бушер равнището на заплатите в източна Германия е до 30 % под западно-германското.. "При все това изтокът не е икономически рай, а западът не епрогнил", подчертава експертът. Защото в крайна сметка заплатите не са и единственият фактор за инвеститорите. Важни са също така условията на и около пазара на работната ръка, непреките трудови разходи и мотивацията на работниците. Фирмите усещат това след направените вече инвестиции: въпреки атрактивното заплащане БМВ и Порше според Бушер срещат проблеми при намирането на квалифицирана работна ръка за заводите си в Лайпциг.