1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сто години от рождението на Алтиеро Спинели

29 август 2007

Преди сто години, на 31-ви август 1907-ма, в Рим е роден Алтиеро Спинели

https://p.dw.com/p/BZJ9

Необикновената му политическа кариера започва в затворите на Мусолини, за да завърши по-късно в коридорите на Европейския парламент. С какво Спинели е заслужил признанието, да бъде наричан един от “пророците” на европейското обединение?

На този въпрос се спира Емил Попов

Дългият път към бъдещето на Европа често минава през твърде необичайни места. Едно от тях е италианският остров-затвор Вентотене, където са изпращани заточеници още от времето на древен Рим. През Втората световна война на острова се ражда текстът на един документ, на който е съдено да остане в летописа на европейското обединение: Манифестът от Вентотене от юли 1941-ва. Написан е от Алтиеро Спинели, италиански антифашист, заточен на острова от Мусолини. С помощта на други двама политически затворници - Ернесто Роси и Еугенио Колорни - той съчинява един забележителен текст. Написан върху тънка цигарена хартия, ръкописът е изнесен тайно от острова, за да започне шествието си из Стария континент. И днес, от дистанцията на изминалите 66 години, текстът звучи като пророчество.

През лятото на мрачната 1941-ва мислите на осъдения на доживотен затвор Спинели са отправени към бъдещето. Най-напред той недвусмислено предвижа разгрома на Германия. Във втората част на Манифеста Спинели вече чертае контурите на следвоенна Европа. Най-важното, което предстои е, да се осъществи мечтата за европейското единство под формата на една бъдеща федерация. В плен на тази мечта Спинели пише: “Първата задача, с която трябва да се заемем, без чието решение всеки прогрес би останал измамна надежда, е окончателното премахване на границите, които разделят Европа на суверенни държави.”

Оставайки в плен на своята европейска мечта, Спинели се посвещава на нея и в десетилетията след Втората световна война. Създадената с Римските договори от 1957-ма Европейска икономическа общност е твърде далеч от федералния модел, предлаган в Манифеста от Вентотене. Но това не пречи на Алтиеро Спинели да се включи активно в нейните структури, най-напред като член на Европейската комисия от 1970-та до 1976-та.

Но истински плодотворния си период, Спинели започва като депутат в Европейския парламент през 1976-та, където остава 10 години до смъртта си. Визионер и мечтател, Спинели се отличава от останалите парламентаристи с оригиналните си идеи. Той вижда бъдещето не в ревизията на старите договори, а в подписването на нов договор, с който да бъде създаден “Европейски съюз”. Изпреварил времето си, той се заема с изработването на проекта. На 14-ти февруари 1984-та този проект наистина е приет от Европейския парламент, но остава нереализиран поради съпротивата на европейските национални държави - същите тези структури, за чието разрушаване Спинели призовава още в Манифеста от Вентотене. Терминът “Европейски съюз” се появява по-късно в Маастрихтския договор, когато Спинели вече не е между живите.

Една от представителните сгради на Европейския парламент в Брюксел, намираща се на “Рю Виртц”, носи името “Алтиеро Спинели”. Онези, които работят днес в тази сграда, са по-скоро в плен на ежедневния прагматизъм и нямат нищо общо с идеализма на Спинели – един от последните “пророци” на европейското обединение.