Сто години от рождението на германския публицист Себастиан Хафнер

За много читатели книгата на Хафнер "Бележки за Хитлер" от 1978 е най-доброто, написано за Хитлер. Починалият през 1999 Хафнер си извоюва обаче почти легендарна известност преди всичко като задълбочен публицист с жилещ език.

Заради приятелката си еврейка, роденият като Раймунд Претцел берлинчанин емигрира през 1938 в Лондон, където под псевдонима Себастиан Хафнер (по името на Йохан Себастиан Бах и Хафнеровата симфония на Моцарт) развива активна журналистическа дейност най-вече по въпроси, засягащи историята и актуалната политика на Германия, включително и като политически наблюдател на реномирания седмичен английски вестник "Обзървър".

В началото на 50-те години Хафнер се завръща в Германия. Често парадоксалните му възгледи не винаги срещат разбиране, особено призивите му за сближение с ГДР, години преди източната политика на Вили Брандт да стане официална линия на Берлин. Постепенно обаче той придобива голяма популярност като редовен участник в политическите дискусии по телевизията, още повече че неортодоксалните му възгледи бяха особено ценени от младите бунтари от поколението на 68-ма година, клонящи към всичко онова, което противоречеше на официалния канон от мнения и убеждения.

От средата на 70-те години Хафнер премина от журналистическа работа към полето на историка, като убеден прусак - с особен интерес към пруската история (книгата "Прусия без легенди"). А последната му книга, излязла приживе, "От Бисмарк до Хитлер" бе посветена на континуитета в германската история от 1871 до 1945. Но върхът в писателската работа на Хафнер бе неговата неголяма монография "Бележки за Хитлер", която имаше огромен успех в Германия и бе преведена на много езици, включително и български.

Себастиан Хафнер остава в обществената памет като един от най-профилираните германски публицисти на следвоенната епоха, чиито проницателни исторически и политически наблюдения не са изгубили своята актуалност.