Страхът от социално падение на едно германско средно семейство

Брюл, град с 50-тина хиляди жители на 20 км от Кьолн: добре поддържани улици, живописни стари жилищни сгради. Тук живеят Кристиане Кнол и двамата и синове Оскар и Тео на 8 и на 2 години. Кристиане Кнол е учителка, държавен служител с ранг "чиновник". Мъжът й и баща на децата Кристиан се грижи през седмицата за малчуганите. Всъщност типично средно семейство и въпреки това, макар и да е неделя, днес Кристиан го няма. През уикендите работи допълнително срещу 400 евро месечно.

"Да, мисля, че преди бяхме към средното средно съсловие, може би даже към горната част на средното съсловие, но напоследък се питам, дали още спадаме към средното съсловие".

Въпросът е, казва Кристиане Кнол:

Какво точно представлява средното съсловие?

Към него спадат всички, които получават между 70 и 150 % от средностатистическия за Федералната република доход, определя категорично Германският институт за икономически изследвания. Този въпрос не може да се дефинира така просто, смята социологът, изследващ проблемите на бедността, Кристоф Бутервеге от Кьолнския университет.

"По-скоро бих казал, че който получава 70 % от средното, е близко до обедняването. И обратното: някой, който печели 60 хиляди евро годишно, според тази дефиниция би трябвало да спада вече към висшето общество. А това не е така."

Четиричленното семейство от Брюл спада към средното средно съсловие. Статистически погледнато. Ала и то гледа на въпроса като на възможна гледна точка:

"Разбира се, винаги е важно с какви стойности се прави сравнението. Бяхме в една детска градина по родителска инициатива и там несъмнено бяхме сред по-долните категории. Ако бяхме в друга детска градина, в социално по-лош район, то тогава сигурно щяхме да сме сред по-висшите прослойки".

Че Кристиане Кнол междувременно се чувства по-скоро като част от долната средна прослойка, е свързано не на последно място с развитията през последните години: въвеждането на еврото, повишаването на ДДС, растящите цени на енергията. Често зад това се крие нещо повече от субективно усещане, смята социологът Кристоф Бутервеге:

"В нашето общество се изживява един вид

"ефект на асансьора"

тип "патер ностер"". Едните пътуват надолу, докато същевременно другите се изкачват нагоре. А сред тях са и мнозина от квалифицираната някога като средно съсловие група."

Ако средното съсловие се разкъсва между "долу" и "горе", се създават успоредни общества, предупреждава Бутервеге.

Дали Кристиане Кнол и нейното семейство са част от горното, средното или долното средно съсловие, всъщност е безразлично за нея. Семейството се стреми да извлече най-доброто от ситуацията, в която се намира. А и изобщо не искат да се оплакват. Парите и консуматорството не са единствените важни неща, Кристиане и мъжът й искат да дадат на децата си други уроци по пътя в живота. А това би било така и с повече пари в портмонето, казва 40-годишната педагожка. Дори и да спечели от тотото:

"Мисля си наистина, че не би било лошо да се спечели веднъж от тотото. Но въпреки това по-важното е да знаем, че имаме две здрави деца. Това е, което има значение. Това остава и не бих искала да го сменя за нещо друго."