Страх ли го е МОК да захапе руснаците?

Коментар на Андреас Стен-Цимонс

Справедливо ли е решението на МОК или не? Факт, е че то представлява компромисно решение, което позволява на почти всички страни да опазят имиджа си. "Чистите" руски атлети ще могат да участват в Зимните олимпийски игри в Пьончан, а МОК показа, че държи здраво юздите в свои ръце. Посланието е ясно: Всеки, който се опитва да мами, ще бъде наказван. Фактът, че руснаците ще могат да участват в игрите под неутрален флаг е истински срам за гордата и гигантска империя. А това, че с паричната глоба от 15 милиона ще бъдат финансирани мерки за борба срещу допинга, се демонстрира, че МОК наистина желае да подкрепи честния спорт.

Същевременно олимпийските функционери се отказаха от пълното изключване на Русия от Зимните олимпийски игри. Това обаче е лош сигнал за онези спортисти, които са се придържали към правилата и са се опитвали по честен начин да печелят олимпийски медали между 2011 и 2015 година.

С особена сила това важи за онези, чиито успех е бил засенчен от напомпаните с допинг руснаци. Това са спортисти, които всъщност са били подло измамени. Малка утеха е изявлението на президента на МОК Томас Бах, който заяви, че съжалява за пропуснатите шансове на въпросните спортисти. Той каза още, че се надява решението на МОК да сложи точка на този „опустошителен епизод“ в историята на световното олимпийско движение. За съжаление обаче, този шанс беше пропуснат!

Едно по-сурово наказание – например пълното изключване на целия руски олимпийски отбор – щеше да е по-подходящо. Вместо това МОК налага едно предимно символично наказание – да не се свири руският национален химн и не се издига националният флаг на Русия. Гигантският допингов скандал на практика остава без сериозни последствия. И то, независимо че Русия е мамила всички по невиждан досега начин - с държавно направлявана допингова програма; независимо, че има предостатъчно уличаващи доказателства, които руските спортни функционери се правят, че не виждат; и независимо че редица национални антидопингови агенции призовават за пълното изключване на целия руски олимпийски отбор. Последствия всъщност има само за 25-та руски спортисти, на които бяха спрени състезателните права, както и за бившия министър на спорта Виталий Мутко, който беше окончателно изключен от олимпийското движение.

Огъване пред властта на Путин?

Ако Русия се откаже от бойкот на игрите и руски спортисти действително вземат участие на Олимпиадата в Южна Корея като неутрални състезатели, работата ще започне да намирисва на „сделка“ между МОК и руското правителство. Дали не е наивно да се смята, че единствено спортните  аргументи са били тези, които предотвратиха пълното изключване на руснаците от Олимпиадата?

Повечето руски олигарси, които наливат милиони в спорта, управляват своите империи с благословията на Путин. Чрез финансовия си ангажимент някои от тях се издигнаха до високи постове в международните спортни федерации. Руският президент също залага на спорта и го използва като реклама за себе си и за своята страна. В този смисъл е разбираемо, че Томас Бах и МОК не искат окончателно да прережат всички мостове към един толкова влиятелен партньор и неговите доверени лица, защото биха могли да ги загубят завинаги.

През 2021 година Томас Бах ще кандидатства, за да бъде преизбран като шеф на МОК. Решението от Лозана, което е необичайно сурово на фона на досегашната практика в МОК, може да се окаже за него сериозна пречка. В крайна сметка Бах си има предостатъчно критици в самата Германия и едва ли би желал да си създава нови врагове в лицето на руснаците. А и кои ли страни биха се кандидатирали за домакини на бъдещи Олимпийски игри, ако наистина се стигне до окончателен разрив между МОК и Русия? Все пак МОК не може постоянно да дава домакинството на Китай.

Независимо от решението от Лозана, Томас Бах най-вероятно ще остане президент на МОК и след 2021 година. Никак не е изключено дори и това Русия да получи домакинството за някоя следваща Олимпиада.