Стремежите на синдикатите по 1 май

За синдикатите 1 май тази година е от двоен интерес. Точно на този ден десет нови държави членки влизат в ЕС, една организация, която се счита посветена на социални цели. Заедно с трудещите се от новите държави членки синдикатите искат да постигнат създаването на социална Европа със свобода, равенство и толерантност. Тази общност трябва да даде на всички хора равни шансове сами да определят живота си, при това без да ограничават перспективите пред хората в други части на света.

Това е светла, но още в навечерието на приемането на хоризонта на една обща Европа се трупат тъмни облаци. Синдикатите и социалдемократическата партия все повече се оплакват, че германските бизнесмени изнасят работни места в Чехия, Унгария и Словакия. Сдруженията на работодателите казват, че това става за подобряване на конкурентоспособността, а синдикатите го наричат ”Дъмпинг на заплатите”. В кръговете на социалдемократите пък вече се разпространява израза ”безотечествените чираци”.

Тъкмо в Германия са пооптегнати връзките между социалдемократи и синдикати. Тази година например канцлерът Герхард Шрьодер въобще не е поканен на централния първомайски митинг. Освен това в началото на годината водещи синдикалисти бяха в първите редици на демонстрациите срещу съкращенията на социалните разходи от страна на управляващото коалиционно правителство.

Освен спадането на броя на членовете синдикатите страдат все повече от нещо непознато в миналото – загуба на опората в социалдемократическата партия. Именно това е същината на проблема, също така и в бъдеще. Историческото братство по съдба между синдикати и социалдемократи силно се пропука, ако не е вече да се е разчупило изцяло.

Европа се сближава и в обозримо бъдеще с членки като Румъния, Хърватия и България ще стане още по-голяма. Тя ще е икономически гигант, който иска да се утвърди в глобалната конкуренция със силни и амбициозни региони като СЩ и Азия.

Исканията на синдикатите за минимална заплата и за определяне на минимални социални стандарти не се спират на държавните граници. Още повече след като международните концерни по съображения за съкращаване на разходите все повече се изтеглят на изток. За някои фирми Унгария вече е твърде скъпа, доколкото се отнася до работните заплати. Керванът вече се насочва към Украйна и Беларус. Същи и концернът Сименс има намерение да изнесе своите германски работни места в новите държави членки.

Резултат от тази политика е от една страна надпревара за ниските данъчни и социални стандарти на държавите кандидатки, където често пъти високата безработица води до ниски заплати и липса на права на работника, в съчетание с ниски данъци за производителя. От друга страна разширяването на изток може да постави под натиск социалните системи в старите държави-членки на ЕС.

При всички тези развития възниква въпроса дали в неотложната надпревара за икономическа конкурентоспособност и нововъведения в международен мащаб синдикатите не са отдавна загубили влиянието си и изискването за справедливи заплати за всички в Европа не си остава само благочестиво желание.