Стремежите на "Супер-Саркози"

Всеки ден във водещите заглавия – точно както и по времето, когато Саркози беше министър на вътрешните работи. Като президент той действително се впуска във впечатляващ акционизъм. Насладата от властта, която постът му предоставя, изглежда влияе като допинг на и без това хиперактивния Саркози. По време на първата си международна пресконференция на срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам той дори изглеждаше опиянен. Но белгийската телевизия, разпространила твърдението, че е бил под влиянието на алкохола, бе принудена веднага да направи опровержение – посочвайки, че президентът изобщо не пие алкохол.

Факт е, че за съвсем кратко време Никола Саркози излезе на най-предно място на международната сцена, и определено се чувства добре в светлината на прожекторите. На срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, преминала под знака на противоречията между Берлин и Варшава, той разгърна трескава дипломатическа дейност. И макар зад кулисите конците да се дърпат от други, накрая именно той лично си приписа заслугите за постигнатия компромис. По същия начин се случи и при освобождаването на българските медицински сестри.

Европейските дипломати водиха преговори с либийското правителство в продължение на месеци. След което изведнъж, очевидно без съгласуване с Брюксел, за Триполи замина президентската съпруга Сесилия Саркози. Не след дълго задържаните бяха освободени. Никола Саркози отпразнува освобождаването им въодушевено като личен успех на жена си, френската общественост реагира изумено, европейските дипломати – с раздразнение. Португалският външен министър Луиш Амадо дори допусна, че освобождаването е можело да стане и по-скоро, ако не е била намесата на френската президентска двойка. Критиките, обаче, изглежда не достигат до президента. В името на разрешението на хуманитарния проблем Сесилия е поискала да бъде полезна, което е и направила с много смелост, човечност и майсторски – заявява гордият й съпруг.

Кулминацията на неговите акции настъпи в четвъртък, когато той сключи с либийския диктатор Муамар Кадафи извънредно изгодна сделка за продажбата на една атомна централа. Ще положа усилия за възвръщането на морала във външната политика – твърдеше Саркози по време на предизборната си кампания. Но най-късно след сключването на споразумението с Либия стана ясно, че той поставя икономическите интереси на страната си далеч над моралните претенции. И най-късно в този момент и Европа трябва да е разбрала, че в Париж властта е в ръцете на един непредвидим човек. Очевидно мотото на Саркози не е “държавата – това съм аз”, а по-скоро “Европа – това съм аз”. И е време Брюксел да озапти възприемащия се като крал-слънце Саркози.