Студия за враждебността спрямо чужденците в Германия

В рамките на дългосрочната студия ежегодно са изследвани по 2000 души, избрани така ,че да дават представителна гледка на ситуацията в германското общество. Ръководителят на студията Вилхелм Хайтмайер казва:

Хайтмайер:

Централните причини за увеличаването и наляването на чувството за враждебност - според нас – се крият в определени обществени развития. Индикатори на нестабилност в обществото са например страха от безработица, опасенията за понижаване на жизнения зтандарт, отрицателни очаквания за бъдещето. Всички тези индикатори в момента се забелязват особено засилено в германското общество. Очевидно нараства и липсата на ориентация, както и съзнанието, че не си заслужава човек да се ангажира политически, поради това, че и без друго не било възможно да повлияе на политиката. В момента се наблюдава засилено чувство за страх от обедняване, което не засяга само долните социални слоеве, но и средните, а даже и средите с високите доходи - всичко това беше форсирано от приемането на законите за реформа на социалното дело, известни под името Харц-4.

Сегашната кризисна ситуация явно дава отражение на съвместния живот в обществото – отчита студията. Засилват се конкурентните настроения между отделните социални групи. Анкетираните ригистрират намаляване на солидарността, честността и справедливостта в обществото. Това върви ръка за ръка със засилваща се дезориентация. Отделният човек често не може да се ориентира като чува, че големи концерни правят все по-гигантски печалби, а в същото време съкращават хиляди работни места. Навсякъде в обществото се чувства социална несигурност. Според ръководителя на студията Хайтмайер, анкетираните смятат, че извънредно засилващият се “капитализъм” в обществото не е в състояние да осигури социална интеграция. Хайтмайер пояснява:

“Сравнявайки тенденциите на развитие през 2002 и през 2005г. става ясно, че последователно се засилва враждебността срещу чужденците, базирана на съзнанието за конкуренция. Междувременно 61% от германците са на мнение, че в страната живеят прекалено много чужденци, и че в условията на намаляване на работните места, би трябвало чужденци да бъдат връщани в родината им. Втората теза среща одобрението на 36% от анкетираните. Преди три години този процент е бил едва 28 на сто.”

Сериозни различия по отношение враждебността спрямо чужденците се забелязват между Източна и Западна Германия. В Източна Германия тези нагласи са нараснали за три години от 46 % на близо 53% в момента. В западните провинции същите настроения са нараснали за същия период от 32 на 38 на сто. Друг интерес факт е, че младежите под 25 години са по-малко податливи на враждебни настроения срещу чужденците, отколкото по-възрастните, макара че досега в обществото често е твърдяно тъкмо обратното. Студията сочи също, че разтварянето на ножицата между бедни и богати в обществото и недостатъчната обществена интеграция на чужденците има разрушителни социални последици. Безсилното вцепение пред силните в обществото върви ръка за ръка с изразяване на превъзходство над по-слабите – например чужденците, бездомниците, евреите или хомосексуалистите. Тук обществото и политиците са длъжни да намерят отговор на изброените предизвикателства.