СЩ и Иран

Мадлин Олбрайт, бивша държавна секретарка, го каза съвсем направо:

“Лично аз винаги съм била за преки преговори с Иран. Не ги считам за проява на слабост, а в много по-голяма степен за възможност да се отправи категорично послание.”

Сенаторът-републиканец Чък Хагел, съпартиец на президента Джордж Буш заяви, че ако Америка не разговаря пряко с Иран други държави ще се поколебаят да одобрят мерки срещу Техеран. Също и Рупрехт Поленц, председател на комисията по външните работи към Бундестага призовава американското правителство да преговоря с Техеран.

Американската държавна секретарка Кондълиза Райс сега трябва да отговаря на въпроса – какви са пречките пред преки преговори с правителството на Иран? Застъпниците изтъкват, че президентът Ахмадинеджад сам е дал повод с писмото си. Според госпожа Райс обаче не е така:

“Няма да се опитвам да оценя мотивите на иранския президент за това писмо, но ние трябва да констатираме, че то не беше сериозно дипломатическо предложение. Ако това беше истинско предложение сега щяхме да разговаряме за нещо друго, но ние не можем да си даваме вид, че е било.”

Аргументите на противниците на идеята за пряк контакт между СЩ и Иран са, че иранците трябва да допринесат с конкретни предварителни резултати. Ако не го направят двустранна среща няма никакъв смисъл. Вече има такъв опит в отношенията със Северна Корея.

Санди Бъргър, съветник по националната сигурност в правителството на Клинтън изтъква, че това е погрешно. Според него иранското правителство има интерес от активна роля от страна на СЩ. Терехан съзира, че ще извлече политически и икономически изгоди от преките преговори.

Според Амитай Етциони от университета Джордж Уошингтън след почти 27-годишно мълчание между Вашингтон и Техеран вече е време за подновяване на връзките. Иран е ключ към много политически и икономически проблеми, казват застъпниците на тезата, като нефтоснабдяването и борбата с тероризма. Кондълиза Райс обаче предлага:

“Ние имаме желание заедно с други държави да изпитаме възможности извън рамките на Съвета за сигурност. Във финансовата област.”

Това може да се тълкува като евентуални санкции срещу личното състояние на видни ирански политици или финансите на ислямската република.