Събирачи на светове

Литературното възприятие на границите и прекрачването им в миналото и днес - тази тема събра двама известни в Германия и България писатели: Илия Троянов и Георги Господинов. Те бяха поканени в така наречената "Литературна работилница" в Берлин. И не случайно тандемното четене беше озаглавено "Събирачи на светове", препратка към заглавието на известния роман на Илия Троянов.

Тънка самоирония и тежък сарказъм

Един от най-интересните моменти на вечерта беше индиректното сравнение, получило се в текстовете на двамата автори за това кой и как пътува. С тънка и някак тъжна самоирония Георги Господинов описва духовните извисявания и проблясъци на принудително затворения в соцлагера човек, прекрачващ границите само във фантазията си. А Илия Троянов? Тежкият му сарказъм се стоварва върху доброволно свитата в еснафски калъпи и предразсъдъци фантазия на свободно пътуващия средностатистически германец.

Кое е общото между тези двама писатели с толкова различно минало? Единият, Илия Троянов, обикаля света от малък заедно с избягалите си от социалистическа България родители, а другият - Георги Господинов, не е забравил да гледа с очите на хората, на които светът дълго време им е бил отказван. Някъде в началото на това толкова различно лично минало има все пак един общ момент - родното място.

Така днешна България застана в центъра на литературната вечер. Или както вметна Георги Господинов: "В кръга на шегата ще кажа: вие знаете всички хубави неща за България и сега ние с Илия ще ви кажем и някои други неща..."

Как изглеждат те през погледа на Илия Троянов, който живее във Виена? Той прочете част от свой текст, посветен на забравените бивши политзатворници в лагера в Белене. Игноратното отношение към тяхната съдба, както и нежеланието да се осмисли близкото соцминало е един от най-големите проблеми на България, каза Илия Троянов.

Неизлекувани рани и политически месии

"Не знам за случай в историята, при който раните на миналото да са били затворени, преди да са прочистени и това да е довело до здравословно общество", предупреди германският писател от български произход Илия Троянов и добави: "Бившата номенклатура, която се превърна в олигархия и мафия, контролираща страната, направи всичко възможно, за да няма осмисляне на миналото. Така че според мен това осмисляне може да започне едва тогава, когато се стигне до радикални промени в България. Страната има бъдеще, само ако се измете тази олигархична мафия", заключи Илия Троянов, който е и автор на филм за някогашния лагер "Белене", показан по германската телевизия.

Наивната вяра на българина в периодично появяващи се политически месии усложнява допълнително ситуацията в страната, казва германският писател от български произход: "Проблемът е и в това, че качеството на тези месии става все по-лошо. Костов беше все пак някак на ниво, след това дойде Сакскобургготски, а сега сме на етапа Бойко Борисов. Питам се колко още надолу може да падне човек, но това са феномените на българската политика", каза Илия Троянов, прекъсван от одобрителния смях на публиката в берлинската "Литературна работилница".

Поредното поколение обезверени хора

Според родения през 1968 година Георги Господинов, който живее в България, големият проблем на страната днес е: "Има едно ново разочарование на хора, които уж са добре реализирани в България, хора, които не стоят на улицата, не са безработни. Говоря за хора от моето поколение. Те не намират много смисъл да продължат да живеят в България. Това не е тази емиграция, която напуска, за да търси работа в Испания и Англия. Това не са и тези хора, които напуснаха България в началото на 90-те с първото отваряне на границите. Сега има една трета, по-тъжна редица от хора, които не намират мотивация, не вярват, че в рамките на едно поколение нещата могат да бъдат спасени", каза писателят Георги Господинов, припомняйки за прословутата фраза на българските родители през 90-те: "Ако не ние, то поне децата ни ще живеят по-добре".

Днес, 20 години по-късно, въпреки всички промени, тази фраза продължава да е актуална. Все пак в отговор на въпрос за мястото на България в ЕС Георги Господинов заключи оптимистично: "Що се отнася до ЕС, по-здравословно за България е все пак да бъде част от него, иначе без такъв коректив ще бъде трудно. Не знам дали това е добре за самия ЕС, но за България е по-добре."