Съдбата на един журналист от Узбекистан
10 февруари 2005
Преди Руслан Шарипов да даде съгласието си за интервю, той проверява много внимателно дали журналистката, която му се представя за такава и медията, за която тя се представя че работи, действително съществуват. С времето узбекският журналист е станал недоверчив. Преди няколко месеца той потърсил политическо убежище в САЩ, щатът Калифорния е новата му родина.
В Узбекистан Руслан Шарипов изобличил корупцията в правителството под ръководството на президента Ислям Каримов. Шарипов не само разкритикувал дискриминацията на малцинствата и хомосексуалистите в Узбекистан, но и назовал конкретни имена. В следствие на това правителството го предупредило, че работата му би могла да има болезнени последици. аладият журналист не престанал обаче да пише статии на тази тема и да ги разпраща на различни международни правозащитни организации. През май 2003-та той бива арестуван.
”Бях подложен на мъчения. Представителят на министерството за борба с тероризма ми каза, че заповедите идват от най-горе – от вътрешно министерство и правителството. Сложиха ми противогаз, увиха главата ми с чували и запалиха нещо, което почти доведе до задушаването ми. Но това не беше всичко. Измъчваха ме и с електрошок, биеха ми инжекции, като ме убеждаваха, че спринцовката съдържа вируса СПИН. Бях обезумял от страх, защото знаех, че не мога да направя нищо, за да се спася.”
Шарипов бива принуден да се извини за написаното от него и да подпише декларация, че фактите, споменати в публикациите му, са плод на фантазията му. Международната правозащитна организация ”Репортери без граници” се застъпва за освобождаването на 26-годишния Руслан Шарипов. Ето думите на Люси Морилиън, сътрудник на международната организация.
”Правителството принуждава журналистите да подлагат собствените си статии на цензура. Забранено е да се критикува работата на правителството. Повечето журналисти и правозащитници в Узбекистан работят заедно с правителството и публикуват само това, което им бива позволено. Хората се страхуват за живота си.”
Чрез журналистическата си работа Руслан Шарипов иска за изобличи незаконните действия на президента Каримов, на представители на вътрешно министерство и на министерството за борба с тероризма.
”Искам да обясня на обществеността какво всъщност се има предвид под борба с тероризма. По официални данни Узбекистан участва активно в борбата с международния тероризъм. В действителност обаче се води борба със свободно мислещите журналисти и правозащитници.”
След атентатите от 11-ти септември 2001-ва САЩ и Узбекистан подписват споразумение за стратегическо сътрудничество в борбата с международния тероризъм. Люси Морилиюн от ”Репортери без граници” споделя:
”Това е една доста заплетена ситуация за САЩ. Те не обръщат достатъчно внимание на нарушенията на човешките права в Узбекистан с цел да не рискуват сътрудничеството си с тази държава в борбата с тероризма. Възнамеряваме да изискаме от американското правителство да упражни натиск върху президента Каримов и да се застъпи за защитата на човешките права в Узбекистан.”
Благодарение точно на такъв вид натиск от чужбина журналистът Руслан Шарипов получава възможността да избяга от Узбекистан и да намери политическо убежище в САЩ, където той не престава да се бори за подобряване условията на живот в родината си.