Съдебното решение по делото за атентатите от 11 март 2004 г. в Мадрид

Сурови, но справедливи - с тези думи най-добре могат да се обобщят присъдите на испанския съд по делото за атентатите от 11 март в Мадрид. Максималните присъди затвор бяха произнесени след акуратни, дългогодишни разследвания и интензивни разпити на свидетели. Въпреки че обвиняемите не се признаха за виновни, разследванията и разпитите ясно показаха на съдиите, че трима от осемте основни обвиняеми носят пряка вина за смъртта на 191 души и за тежките физически щети, нанесени на ранените в атентата 1800 души. Атентатите бяха извършени срещу четири пътнически влака, които пристигаха в центъра на столицата от работнически предградия сутринта на 11 март 2004 г.

Египтянинът Рабей Осман ас Сайед Ахмед, смятан за “мозък” на нападенията и още седем обвиняеми бяха оправдани поради липса на доказателства. Такова решение е напълно нормално за една наистина демократична правова държава. Въпреки това присъдите правят особено впечатление със строгата си диференциация и точна мярка. Въпреки жестокостта на престъплението испанското правосъдие не допусна да бъде заслепено от отмъстителност, независимо че с атентатите страната преживя същата ужасна травма, каквато преживяха и СЩ три години преди това.

Диференцирани и обективни присъди

Ислямският тероризъм нахлу и в Европа. Първоначално изглеждаше при това, че атентатите са дело отново на Ета, този път обаче много по-ужасни. Така във всеки случай представи нещата управляващата тогава консервативна партия – с надежда да спечели на своя страна избирателите на предстоящите парламентарни избори. Опасната й заблуждаваща маневра не се получи: социалистите спечелиха изборите и приключилият сега процес вече не оставя място за каквито и да било съзаклятнически теории, според които атентатите са били извършени от Ета и арабските ислямисти. Докладът за разследванията, залегнал в основата на произнесените присъди, беше солиден. Съдебните следователи бяха разследвали в продължение на 25 месеца, бяха разпитали 300 свидетели и близо 60 експерти. Докладът обхваща 90 хиляди страници.

Белег за акуратността на правосъдието е това, че в няколко от случаите присъдите са малко по-меки от тези, за които настояваше обвинението. Решението на съда свидетелства също така за строга диференцираност и обективност. За разлика от военните трибунали в лагера Гуантанамо, на този процес всеки обвиняем имаше съдебен защитник, на всеки обвиняем бяха предоставени всички процесуални средства, включително възможността за защитна пледоария на самите обвиняеми. През цялото време процесът беше открит и прозрачен. Продължителността му – 57 непоносими за жертвите съдебни заседания, доказва, че съдиите напълно съзнателно не искаха да прибързват с решението си. Нарушаване на правото и бързи присъди не бива да се допускат и в процеси срещу терористи.

Важен принос в борбата срещу тероризма

Максималната присъди затвор са лишаване от свобода за над 30 000 години. За незапознатия с испанската съдебна система това е наистина странно, но според испанкото наказателно право мярката на наказанието се определя съобразно броя на жертвите. Фактически никой от обвиняемите няма да лежи в затвора повече от 40 години. Под въпрос е дали това наистина е достатъчно за престъпление с такива ужасни измерения. Оцелелите жертви на атентатите ще носят физическите и психически травми за цял живот. Независимо това Испания даде важен принос в международната борба срещу тероризма. Страната, която географски и исторически има най-много пресечни точки с ислямското културно пространство от всички други страни в Европа, доказа, че може адекватно да реагира на предизвикателствата на тероризма. С акуратно полицейско разследвани, с безукорен съдебен процес и ясни присъди.