Създаването на Християндемократическия съюз в Германия

Още по време на Ваймарската република от 1918-та до 1933-та година организираните в Партията на центъра католици, протестантите от християн-социалната народна служба, либералите от Германската демократична партия и консерваторите от Германската национално народна партия са критични един към друг и са в постоянна конкуренция. Тази разпокъсаност на гражданския лагер става една от причините за силата на националсоциалистите. Изваждането на поуките от това и търсенето на нови партийнополитически форми по мнението на мнозина мъже и жени от съпротивата се явява повелята на часа след войната.

Навсякъде в Германия съмишлениците започват да се събират, за да поставят новото политическо начало. Което става под различни имена като Републиканско-демократичен съюз, Християнска народна партия, Християндемократическа партия на градежа или Християн-социална народна партия. Оформят се два основни центъра – Берлин и Кьолн. В старата имперска столица сред водещите сили е Якоб Кайзер – който идва от християнското синдикално движение и вече е имал совята политическа роля по време на Ваймарската република.

Край Рейн водещи личности са предимно някои бивши политици от Центъра, които полагат усилия за съвместна дейност с протестантските сили за създаването на нова, обединяваща религиите партия. Сваленият от нацистите, след което отново назначен от американците, а малко след това отново махнат от британците кьолнски кмет Конрад Аденаур в началото играе само периферийна роля. На учредителното събрание в региона Рейн той е избран в свое отсъствие в председателския съвет.

Когато новата партия започва да оформя своите структури, Аденауер прекратява първоначалната си дистанцираност. В една от първите си речи той се спира на разпространения тогава копнеж на хората да живеят в съответствие с правните норми:

Ние трябва винаги да осъзнаваме, че Германия и германският народ още не са свободни, че още не са равноправни спрямо останалите народи, че – и което е особено болезнено за нас – сме разделени на две. Преди всичко, обаче, ние отново разполагаме със защитата на личните си права. При нас ничия свобода и живот – какъвто бе случаят по време на националсоциалистическата империя и какъвто, за наше съжаление, е все още в големите части на Германия в източната зона – не може да бъде накърняван от държавната полиция или подобни на нея формирования. Тези права – правната защита, защитата на личната свобода, на която дълги години не можехме да разчитаме – са ни толкова скъпи, че ние въпреки всичко, което все още ни липсва, трябва да се радваме.

След края на националсоциалистическата диктатура, погазването на всички човешки права, на изгубената война и смъртта на толкова много хора позоваването на християнските ценности и помирението се оказва извънредно ефективен политически ход. Никоя друга партия не се опира до такава степен, както ХДС на духовното, нравствено обновление, на обновлението на живота чрез обичта на Христос.

Изграждането на основите на партията се извършва с най-високи темпове в съветската окупационна зона. И още на 16 юни 1945-та, т.е. само два месеца след края на Втората световна война в Германия, заедно с още няколко партии и ХДС е допусната с разрешение от съветската военна администрация. В Берлин е създадена централната организационна структура – с целта да поеме ръководството на всички християндемократически стремежи във всички останали окупационни зони. По това време може да се разчита и на подкрепата на Съветския съюз, който вижда в новата партия шанса да получи влияние и върху гражданските кръгове в страната. Желанието за мир на германците е формулирано от говорителя на берлинските християндемократи Якоб Кайзер:

Ключът към сърцето на германския народ е съблюдаването на свободата му, на неговото истинско единство и неговата воля за самоопределение. Според нас Русия би трябвало да е в състояние да си набави този ключ. Трябва да се има предвид, че Русия не може да пропусне край ушите си повика към свобода и мир, който се отправя от Германия и от целия свят.

Само че с нарастващата дистанция между някогашните съюзници и в началото на това, което по-късно бива наречено Студена война, се намалява и влиянието на берлинчаните и на средногерманските християндемократи. Все по-решаваща става за сметка на това ролята на Конрад Аденауер – той отваря партията към идеите на пазарното стопанство. И поставя жалоните на тази кариера, която през 1949-та година го издига на канцлерския пост, начело на новото правителство. В своята първа правителствена декларация Аденауер ясно посочва, за какво най-вече става дума при държавното обвновление на Германия:

Те не знаеха, не бяха наясно, че именно всемогъществото на държавата, а когато държавата държи икономиката в ръцете си, тя е още по-могъща отпреди, че именно това дъражвно всемогъщество беше факторът, изпълнил националсоциалистите с това заслепление, с тази налудничавост и с това несъблюдаване на всичко човешко. Казвам ви съвсем открито – с колкото по-малко правни норми успява да живее една държава, толкова по-добра е тя и толкова по-добре е това за нейните граждани.

Доверието, което новата, създадена в противовес на националсоциалистическата несправедливост партия печели, се изплаща. През 56-те години от основаването на Федерална република Германия в продължение на 36 години канцлерът е представител на ХДС, респективно – определя линията на германската политика.