Големият му страх е, че може да бъде отвлечен от България

След заседанието на Апелативния съд във Варна, който потвърди мярката за неотклонение срещу германския гражданин Мехмет Я., съпругата му Гюлсен междувременно се е върнала в Германия. Тя се опитва да организира подкрепа. Среща се с различни представители на партии и организации, разказва какво се е случило, дава интервюта и се надява, че съпругът ѝ няма да бъде забравен.

Получихте ли подкрепа от Германия?

В контакт сме с Външно министерство. Много се зарадвахме на посещението на ръководителя на германското посолство, той присъства и на съдебното заседание. Този факт накара мъжът ми да се усмихне за първи път от дълго време насам, защото усети, че германските власти стоят зад него и го подкрепят.

Преди да пристигнете в България знаехте ли, че Турция издирва съпруга Ви чрез Интерпол?

За нас арестът беше пълна изненада. Ако бяхме знаели това, никога нямаше да напуснем границите на Германия. Защото и преди сме пътували зад граница - в страни от ЕС, а също и в трети страни, и никога не сме имали проблеми. Задържането на летището във Варна за нас беше истински шок и не знаехме как да реагираме. Чувстваме се, сякаш сме в някакъв кошмарен сън. Всичко ни се струва крайно нереално. 

Как се отнасят със съпруга Ви в хотела в България?

Служителите на хотела и мениджърите са много любезни, отзивчиви и готови да помогнат. Те не разбират защо е задържан съпругът ми и как е възможно да се случи подобно нещо в България. Повечето време мъжът ми прекарва в стаята или край рецепцията. Най-големият му страх е свързан с това, което е чел в медиите - че в България хора са били отвличани в среднощни тайни операции. Поради това гледа да стои на онези места в хотела, където са разположени камерите за наблюдение. По няколко пъти на ден униформени полицаи проверяват дали той спазва мярката си за неотклонение. Другите гости на хотела очевидно се чудят какво става и защо непрекъснато проверяват съпруга ми. Това им прави впечатление и се вижда, че хората се вълнуват и питат какво става. Българските медии също писаха за случая.

Непосредствено преди заседанието на Апелативния съд във вторник (11.9.) научихме, че Интерпол е отменил заповедта си за издирване. Прокурорът представи тази информация пред съда и ние се надявахме, че съдът ще пусне на свобода съпруга ми. За съжаление това не се случи. Не ни казаха, защо Интерпол е прекратил издирването. Причината за това засега не ни е известна. Възможно е да става дума за чисто формална грешка, но може и Турция да не е имала истинско основание да предявява подобно искане. Ние не можем да си обясним защо мъжът ми трябва да остане под домашен арест, нито пък защо българската страна настоява да получи допълнителна информация от Турция относно исканото екстрадиране.

Смятате ли, че наистина ще се стигне до екстрадирането на съпруга Ви в Турция?

Страхът ни е голям. Особено след като проследихме информациите на турските медии по въпроса. Там пишеше, че дълго издирван терорист на ПКК е бил задържан в България и Турция сега е поискала да ѝ бъде предаден от България. При това името на съпруга ми беше изцяло изписано. Всичко това силно ни безпокои. Не е изключено и друго – малко преди да изтече 40-дневният срок на предварителния арест, до който Турция трябва да представи исканите от нея доказателства или заповед за арест, България да повдигне обвинение срещу съпруга ми, защото, както ни беше обяснено, членството в ПКК било наказуемо деяние и в България.

А членува ли съпругът Ви в ПКК?

Не, той не е член на тази партия и никога не е участвал в каквито и да е акции на тази партия в Турция.

ДВ научи от съпругата на задържания Мехмет Ю. и това, че на заседанието на Апелативния съд е била представена вербална нота на Германия. По този повод Гюлсен Я. казва следното:

„В документа е записано, че в миналото Германия е отказала да предаде на Турция Мехмет Ю. заради опасността той да бъде там задържан и изтезаван. Ние изобщо не сме подозирали, че е имало подобно нещо. В нотата от Германия се отбелязва също, че той е германски гражданин и че това, за което го обвинява Турция, не е престъпление според германските закони. Надяваме се, че това ще окаже положително въздействие над по-нататъшното развитие на процеса. Благодарни сме на германското външно министерство, че в този кратък срок написа тази вербална нота и я предаде на българската страна“.