Сърбия и Европейския съюз

Когато пред една година Европейската комисия оповести временното прекратяване на преговорите за асоцииране със Сърбия и Черна гора изглеждаш че Белград е изправен пред тежки времена.Вярно че еврокомисарят по разширяването Оли Рен заяви , че преговорите можело да започнат незабавно след като правителството в Белград изпълни решаващото условие , да предаде на Хагския трибунал предполагаемия военопрестъпник Ратко Младич. Още тогава обаче имаш съмнения дал сръбският министър-председател Воислав Кощуница изобщо е способен и дали изобщо иск да изпълни това условие. Една година по-късно с потвърждават съмненията на скептиците като техните опасения дори биват надминавани.Черна Гора ,чието население се обяви в референдум на 21 май миналата година за самостоятелност ,отдавна отново води преговори за асоцииране с Европейския съюз.При Сърбия обаче нещата в тази насока изглеждат зле. От месеци цяла Сърбия се намира в политическа парализа.Всъщност сърбите отдавна вече обърнаха гръб на Кощуница.На парламентарните избори на 21 януари партията на Кощуница , Демократическата партия на Сърбия понесе загуби и сега разполага в парламента със само 53 места.Президентът Тадич неговата демократическа партия пък отбелязаха значителен плюс в броя на гласовете и със 64 депутатски мандата са втората п значимост фракция в сръбския парламент. Най-голямата политическа сила остава сръбската Радикална партия на отговарящия пред Хагския трибунал националист и бивш бунтовнически командир Войслав Шешел. Тъй като обаче , поради своята антиевропейска позиция радикалите отпадат като партньор в така наречения демократичен блок изходната позиция за коалиционни преговори изглеждаше ясна. Като най-голяма правителствена партия Демократическата партия излъчва министър-председателя Демократическата партия на Сърбия оглавявана от Кощуница влиза в коалиционното правителство като младши партньор.Досега обаче от такава коалиция така и не можа да сее образува.Междувременно сърбите чакат вече четвърт месец да дойде ново правителство.За това им ред причини.От една страна Кощуница настоява да остане правителствен ръководител също и като лидер на в момента третата политическа сила.От друга страна през тези месеци , когато заплашва да настъпи окончателното отделяне на Косово от Сърбия никой политик не се натиска да отговаря пред народа за тази териториална загуба.Не на последно място към тактиката на Кощуница принадлежи и това да подклажда кризата в Сърбия и така да буди сред международната общност опасенията , че евентуална независимост на Косово ще предизвика непредвидими катаклизми и политическо радикализиране в региона. Така вече от три месеца сръбския кораб се люшка без кормчия. Тм където му отърва Кощуница обаче продължава да управлява и без мандат.